1 А Йов отговори:

Respondió Job y dijo:

2 Н аистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?

«Ciertamente yo sé que esto es así: ¿Cómo se justificará el hombre delante de Dios?

3 А ко поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

Si pretendiera discutir con él, no podría responderle a una cosa entre mil.

4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

Él es sabio de corazón y poderoso en fuerzas, ¿a quién, si quisiera resistirle, le iría bien?

5 Т ой премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

Él arranca los montes con su furor, sin que ellos sepan quién los trastornó.

6 Т ой поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.

Él remueve de su lugar la tierra, y hace temblar sus columnas.

7 Т ой заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.

Si él lo ordena, el sol no sale, y él es quien pone sello a las estrellas.

8 Т ой сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

Él solo extiende los cielos, y anda sobre las olas del mar.

9 Т ой създава съзвездията - Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.

Él hizo la Osa y el Orión, las Pléyades y los más remotos lugares del sur.

10 Т ой върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.

Él hace cosas grandes e incomprensibles, maravillosas y sin número.

11 Е то, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;

Él pasa delante de mí, y yo no lo veo; pasa junto a mí sin que yo lo advierta.

12 а ко грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?

Si arrebata alguna cosa ¿quién hará que la restituya? ¿Quién le dirá: “Qué haces”?

13 А ко Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!

»Dios no volverá atrás su ira, y bajo él se postran los que ayudan a los soberbios;

14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

pues ¿cuánto menos podré yo replicarle y escoger mis palabras frente a él?

15 Н а Когото, и праведен ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.

Aunque yo fuera justo, no podría responderle; sólo puedo rogarle, a él que es mi juez.

16 А ко извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

Ni aun si lo invocara y él me respondiera, creería yo que ha escuchado mi voz.

17 З ащото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

Porque él me quebranta con tempestad, aumenta sin causa mis heridas

18 Н е ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.

y no me concede que tome aliento, sino que me llena de amarguras.

19 А ко е дума за силата на мощните, ето Ме! - би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

Si hablamos de su fuerza, por cierto que es poderosa; si de juicio, ¿quién lo emplazará?

20 Д аже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

Aunque yo me justificara, mi propia boca me condenaría; aunque fuera perfecto, él me declararía culpable.

21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.

Aun siendo yo íntegro, él no me tomaría en cuenta, ¡despreciaría mi vida!

22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

Una cosa me resta por decir: que al perfecto y al impío él los destruye.

23 А ко бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

Si un azote mata de repente, él se ríe del sufrimiento de los inocentes.

24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?

La tierra es entregada en manos de los impíos, y él cubre el rostro de sus jueces. Y si no es él, ¿quién es?, ¿dónde está?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

Mis días han sido más ligeros que un correo; huyeron sin haber visto el bien.

26 п реминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

Pasaron cual naves veloces, como el águila que se arroja sobre la presa.

27 А ко кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.

Si digo: “Olvidaré mi queja, cambiaré mi triste semblante y me esforzaré”,

28 В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

entonces me turban todos mis dolores, pues sé que no me tienes por inocente.

29 н ечестив ще се смятам; и така - защо да се трудя напразно?

Y si soy culpable, ¿para qué trabajar en vano?

30 А ко се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

Aun cuando me lave con agua de nieve y limpie mis manos con lejía,

31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

aun así me hundirás en el hoyo, y hasta mis propios vestidos me aborrecerán.

32 З ащото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.

ȃl no es un hombre como yo, para que yo le replique y comparezcamos juntos en un juicio.

33 Н яма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

No hay entre nosotros árbitro que ponga su mano sobre ambos,

34 Н ека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.

para que él aparte de mí su vara, y su terror no me espante.

35 Т огава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.

Con todo, yo le hablaré sin temor, porque me consta que no soy así.