1 А Йов отговори:

Then Job answered and said,

2 Н аистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?

Yes, I know it is true. But how can mortal man be right before God?

3 А ко поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

If one should want to contend with Him, he cannot answer one in a thousand.

4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

is wise in heart and mighty in strength; who has hardened himself against Him and prospered or even been safe?

5 Т ой премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

Who removes the mountains, and they know it not when He overturns them in His anger;

6 Т ой поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.

Who shakes the earth out of its place, and the pillars of it tremble;

7 Т ой заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.

Who commands the sun, and it rises not; Who seals up the stars;

8 Т ой сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

Who alone stretches out the heavens and treads upon the waves and high places of the sea;

9 Т ой създава съзвездията - Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.

Who made the Bear, Orion, and the Pleiades, and the spaces of the south;

10 Т ой върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.

Who does great things past finding out, yes, marvelous things without number.

11 Е то, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;

Behold, He goes by me, and I see Him not; He passes on also, but I perceive Him not.

12 а ко грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?

Behold, He snatches away; who can hinder or turn Him back? Who will say to Him, What are You doing?

13 А ко Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!

God will not withdraw His anger; the helpers of Rahab bow under Him.

14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

How much less shall I answer Him, choosing out my words to reason with Him

15 Н а Когото, и праведен ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.

Whom, though I were righteous (upright and innocent) yet I could not answer? I must appeal for mercy to my Opponent and Judge.

16 А ко извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

If I called and He answered me, yet would I not believe that He listened to my voice.

17 З ащото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

For He overwhelms and breaks me with a tempest and multiplies my wounds without cause.

18 Н е ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.

He will not allow me to catch my breath, but fills me with bitterness.

19 А ко е дума за силата на мощните, ето Ме! - би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

If I speak of strength, behold, He is mighty! And if of justice, Who, says He, will summon Me?

20 Д аже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

Though I am innocent and in the right, my own mouth would condemn me; though I am blameless, He would prove me perverse.

21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.

Though I am blameless, I regard not myself; I despise my life.

22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

It is all one; therefore I say, God destroys the blameless and the wicked.

23 А ко бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

When scourge slays suddenly, He mocks at the calamity and trial of the innocent.

24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?

The earth is given into the hands of the wicked; He covers the faces of its judges. If it is not, who then is it ?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

Now my days are swifter than a runner; they flee away, they see no good.

26 п реминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

They are passed away like the swift rowboats made of reeds, or like the eagle that swoops down on the prey.

27 А ко кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.

If I say, I will forget my complaint, I will put off my sad countenance, and be of good cheer and brighten up,

28 В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

I become afraid of all my pains and sorrows, for I know You will not pronounce me innocent.

29 н ечестив ще се смятам; и така - защо да се трудя напразно?

I shall be held guilty and be condemned; why then should I labor in vain ?

30 А ко се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

If I wash myself with snow and cleanse my hands with lye,

31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

Yet You will plunge me into the ditch, and my own clothes will abhor me.

32 З ащото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.

For is not a man, as I am, that I should answer Him, that we should come together in court.

33 Н яма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

There is no umpire between us, who might lay his hand upon us both,

34 Н ека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.

That He might take His rod away from me, and that the fear of Him might not terrify me.

35 Т огава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.

would I speak and not fear Him, but I am not so in myself.