1 И маше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

There was a man of the hill country of Ephraim whose name was Micah.

2 Т ой каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха откраднати, за които ти произнесе проклятие пред мене, това сребро е в мен, аз го взех. А майка му каза: Благословен да е моят син от Господа.

And he said to his mother, The 1, 100 shekels of silver that were taken from you, about which you cursed and also spoke about in my hearing, behold, I have the silver with me; I took it. And his mother said, Blessed be you by the Lord, my son!

3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, тя му каза: Бях посветила от себе си среброто на Господа за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир. Затова сега отново го давам на тебе.

He restored the 1, 100 shekels of silver to his mother, and she said, I had truly dedicated the silver to the Lord from my hand for my son to make a graven image and a molten image; now therefore, I will restore it to you.

4 Н о Михей не прие среброто от майка си; затова тя отдели двеста сребърника и ги даде на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир. И вещите бяха поставени в дома на Михей.

So when he restored the money to his mother, she took 200 pieces of silver and gave them to the silversmith, who made of it a graven image and a molten image; and they were in the house of Micah.

5 Т ози човек Михей, като имаше капище за богове в дома си, направи ефод и домашни идоли и посвети един от синовете си, за да бъде свещеник.

And the man Micah had a house of gods, and he made an ephod and teraphim and dedicated one of his sons, who became his priest.

6 П о това време в Израел нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно.

In those days there was no king in Israel; every man did what was right in his own eyes.

7 И маше един момък, левит, пришълец във Витлеем Юдейски, града на Юдовите потомци.

And there was a young man in Bethlehem of Judah, of the family of Judah, who was a Levite; and he sojourned there.

8 Т ози момък напусна града Витлеем Юдейски и тръгна да търси някое друго място, където да се засели. И като вървеше по пътя, стигна до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

And the man departed from the town of Bethlehem in Judah to sojourn where he could find a place, and as he journeyed he came to the hill country of Ephraim to the house of Micah.

9 М ихей го попита: Откъде идваш? А той отговори: Аз съм левит от Витлеем Юдейски и съм тръгнал да търся някое място, където да се заселя.

And Micah said to him, From where do you come? And he said to him, I am a Levite of Bethlehem in Judah, and I go to sojourn where I may find a place.

10 Т огава Михей му предложи: Остани при мен и ми стани отец и свещеник. Ще ти давам по десет сребърника на година, една премяна дрехи и ще ти осигуря прехрана. Така левитът остана при него.

And Micah said to him, Dwell with me and be to me a father and a priest, and I will give you ten pieces of silver each year, a suit of clothes, and your living. So the Levite went in.

11 И левитът беше благодарен да живее при човека и самият той му стана като един от синовете на Михей.

And the Levite was content to dwell with the man, and the young man was to Micah as one of his sons.

12 М ихей посвети левита и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.

And Micah consecrated the Levite, and the young man became his priest and was in the house of Micah.

13 Т огава Михей каза: Сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левит за свещеник.

Then said Micah, Now I know that the Lord will favor me, since I have a Levite to be my priest.