1 А тесвиецът Илия, който беше от галаадските жители, каза на Ахаав: В името на живия Господ, Израелевия Бог, на Когото служа, ти заявявам, че през тези години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мен.

Elijah the Tishbite, of the temporary residents of Gilead, said to Ahab, As the Lord, the God of Israel, lives, before Whom I stand, there shall not be dew or rain these years but according to My word.

2 И Господнето слово дойде към него и му каза:

And the word of the Lord came to him, saying,

3 Т ръгнѝ оттук, обърни се на изток и се скрий при потока Херит, който е срещу Йордан.

Go from here and turn east and hide yourself by the brook Cherith, east of the Jordan.

4 Щ е пиеш вода от потока; а на враните заповядах да те хранят там.

You shall drink of the brook, and I have commanded the ravens to feed you there.

5 И той отиде и постъпи според Господнето слово: отиде и седна при потока Херит, който е срещу Йордан.

So he did according to the word of the Lord; he went and dwelt by the brook Cherith, east of the Jordan.

6 И враните му донасяха хляб и месо сутрин и вечер. А вода той пиеше от потока.

And the ravens brought him bread and flesh in the morning and bread and flesh in the evening, and he drank of the brook.

7 А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята. Илия и вдовицата от Сарепта

After a while the brook dried up because there was no rain in the land.

8 Т огава Господнето слово дойде към него и му каза:

And the word of the Lord came to him:

9 С тани, иди в Сарепта Сидонска и остани там; заповядах на една вдовица там да те храни.

Arise, go to Zarephath, which belongs to Sidon, and dwell there. Behold, I have commanded a widow there to provide for you.

10 И така, той стана и отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, там видя една вдовица, която събираше дърва. Той я извика и ѝ каза: Донеси ми, моля те, малко вода в съд да пия.

So he arose and went to Zarephath. When he came to the gate of the city, behold, a widow was there gathering sticks. He called to her, Bring me a little water in a vessel, that I may drink.

11 А когато жената отиваше да донесе, той извика след нея: Донеси ми, моля те, и залък хляб в ръката си.

As she was going to get it, he called to her and said, Bring me a morsel of bread in your hand.

12 А тя отговори: Заклевам се в живота на Господа, твоя Бог, нямам нито една пита, а само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната. И сега събирам дръвчета, за да ида и да го приготвя за мен и за сина ми - да го изядем и да умрем.

And she said, As the Lord your God lives, I have not a loaf baked but only a handful of meal in the jar and a little oil in the bottle. See, I am gathering two sticks, that I may go in and bake it for me and my son, that we may eat it—and die.

13 Т огава Илия ѝ каза: Не бой се! Иди и направи, както каза; но омеси от брашното първо за мен една малка пита и ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си,

Elijah said to her, Fear not; go and do as you have said. But make me a little cake of first and bring it to me, and afterward prepare some for yourself and your son.

14 з ащото така казва Господ, Израелевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее до деня, когато Господ дадѐ дъжд на земята.

For thus says the Lord, the God of Israel: The jar of meal shall not waste away or the bottle of oil fail until the day that the Lord sends rain on the earth.

15 И тя отиде да направи, каквото Илия ѝ каза. Така тя, Илия и домът ѝ ядоха много дни.

She did as Elijah said. And she and he and her household ate for many days.

16 Д елвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля според словото, което Господ говорѝ чрез Илия.

The jar of meal was not spent nor did the bottle of oil fail, according to the word which the Lord spoke through Elijah.

17 А след това синът на жената се разболя, а болестта му беше така тежка, че не можеше да си поеме дъх.

After these things, the son of the woman, the mistress of the house, became sick; and his sickness was so severe that there was no breath left in him.

18 Т огава тя каза на Илия: Какво има между мен и тебе, Божий човече? Дошъл си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми?

And she said to Elijah, What have you against me, O man of God? Have you come to me to call my sin to remembrance and to slay my son?

19 А той ѝ отговори: Дай ми сина си. И като го взе от скута ѝ и го изнесе в горната стая, където живееше, го положи на леглото си.

He said to her, Give me your son. And he took him from her bosom and carried him up into the chamber where he stayed and laid him upon his own bed.

20 И извика към Господа: Господи, Боже мой! Нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина ѝ?

And Elijah cried to the Lord and said, O Lord my God, have You brought further calamity upon the widow with whom I sojourn, by slaying her son?

21 Т огава той се простря три пъти върху детето и извика към Господа: Господи, Боже мой, моля Ти се, нека душата на това дете се върне в него!

And he stretched himself upon the child three times and cried to the Lord and said, O Lord my God, I pray You, let this child’s soul come back into him.

22 И Господ послуша Илиевия глас и душата на детето се върна в него, и то оживя.

And the Lord heard the voice of Elijah, and the soul of the child came into him again, and he revived.

23 Т огава Илия взе детето и го свали от горната стая в къщата, и го даде на майка му. И Илия каза: Виж, синът ти е жив.

And Elijah took the child, and brought him down out of the chamber into the house and gave him to his mother; and Elijah said, See, your son is alive!

24 А жената отвърна на Илия: Сега познавам, че си Божий човек и че Господнето слово, което говориш, е истина.

And the woman said to Elijah, By this I know that you are a man of God and that the word of the Lord in your mouth is truth.