1 В същия ден цар Асуир даде на царица Естир дома на неприятеля на юдеите Аман. И Мардохей дойде пред царя, защото Естир беше казала какъв ѝ беше той.

On that day King Ahasuerus gave the house of Haman, the Jews’ enemy, to Queen Esther. And Mordecai came before the king, for Esther had told what he was to her.

2 И царят извади пръстена си, който беше взел от Аман, и го даде на Мардохей. А Естир постави Мардохей над Амановия дом.

And the king took off his ring, which he had taken from Haman, and gave it to Mordecai. And Esther set Mordecai over the house of Haman.

3 Т огава Естир говорѝ пак пред царя, паднала на краката му, и му се молѝ със сълзи да отстрани злото, скроено от агагеца Аман, и замисленото, което беше наредил с хитрост против юдеите.

And Esther spoke yet again to the king and fell down at his feet and besought him with tears to avert the evil plot of Haman the Agagite and his scheme that he had devised against the Jews.

4 А царят простря златния скиптър към Естир; и така, Естир се изправи, застана пред царя и каза:

Then the king held out to Esther the golden scepter. So Esther arose and stood before the king.

5 А ко е угодно на царя и ако съм придобила неговото благоволение, и това се види право на царя, и ако съм му угодна, нека нареди да се отмени писаното в писмата, придобити с хитрост от агагеца Аман, син на Амидат, който писа, за да бъдат погубени юдеите по всички области на царя;

And she said, If it pleases the king and if I have found favor in his sight and the thing seems right before the king and I am pleasing in his eyes, let it be written to reverse the letters devised by Haman son of Hammedatha, the Agagite, which he wrote to destroy the Jews who are in all the king’s provinces.

6 з ащото как бих могла да търпя да видя злото, което би сполетяло народа ми? Или как бих могла да търпя да видя изтреблението на рода си?

For how can I endure to see the evil that shall come upon my people? Or how can I endure to see the destruction of my kindred?

7 Т огава цар Асуир каза на царица Естир и на юдеина Мардохей: Ето, дадох на Естир дома на Аман; и него обесиха на бесилката, защото вдигна ръката си против юдеите.

Then the King Ahasuerus said to Queen Esther and to Mordecai the Jew, Behold, I have given Esther the house of Haman, and him they have hanged upon the gallows because he laid his hand upon the Jews.

8 И така, пишете и вие на юдеите, каквото обичате от името на царя и го подпечатайте с царския пръстен; защото писмо, писано от името на царя и подпечатано с царския пръстен, не се отменя.

Write also concerning the Jews as it pleases you in the king’s name, and seal it with the king’s ring—for writing which is in the king’s name and sealed with the king’s ring no man can reverse.

9 Т огава в третия месец, който е месец Сиван, на двадесет и третия му ден царските секретари бяха повикани и бе писано точно според това, което заповяда Мардохей на юдеите и на сатрапите, и на управителите, и на първенците на областите, които бяха от Индия до Етиопия сто двадесет и седем области, във всяка област според азбуката ѝ и на всеки народ според езика му, и на юдеите според азбуката им и според езика им.

Then the king’s scribes were called, in the third month, the month of Sivan, on the twenty-third day, and it was written according to all that Mordecai commanded to the Jews, to the chief rulers, and the governors and princes of the provinces from India to Ethiopia, 127 provinces, to every province in its own script and to every people in their own language and to the Jews according to their writing and according to their language.

10 И Мардохей писа от името на цар Асуир и го подпечата с царския пръстен, и изпрати писмата с бързоходци конници, които яздеха на бързи коне, използвани в царската служба, от отбрани кобили,

He wrote in the name of King Ahasuerus and sealed it with the king’s ring and sent letters by messengers on horseback, riding on swift steeds, mules, and young dromedaries used in the king’s service, bred from the stud.

11 ч рез които писма царят разреши на юдеите във всеки град, където се намираха, да се съберат да станат за живота си, да погубят, да избият и да изтребят цялата сила на онзи народ и на онази област, които биха ги нападнали, заедно с децата и жените им, и да разграбят имота им,

In it the king granted the Jews who were in every city to gather and defend their lives; to destroy, to slay, and to wipe out any armed force that might attack them, their little ones, and women; and to take the enemies’ goods for spoil.

12 и то в един ден по всички области на цар Асуир, т. е. в тринадесетия ден от дванадесетия месец, който е месец Адар.

On one day in all the provinces of King Ahasuerus, the thirteenth day of the twelfth month, the month of Adar,

13 П репис от писаното, чрез който щеше да бъде разнесена тази заповед по всяка област, бе обнародвана между всички племена, за да бъдат готови юдеите за онзи ден да въздадат на неприятелите си.

A copy of the writing was to be issued as a decree in every province and as a proclamation to all peoples, and the Jews should be ready on that day to avenge themselves upon their enemies.

14 И бързоходците, които яздеха на бързи коне, използвани в царската служба, излязоха бързо, тласкани от царската заповед. Указът бе издаден в столицата Суса. Евреите побеждават враговете си

So the couriers, who were mounted on swift beasts that were used in the king’s service, went out, being hurried and urged on by the king’s command; and the decree was released in Shushan, the capital.

15 А Мардохей излезе от присъствието на царя в царски дрехи, сини и бели, и с голяма златна корона, и с висонена и морава мантия; и град Суса се радваше и се веселеше.

And Mordecai went forth from the presence of the king in royal apparel of blue and white, with a great crown of gold and with a robe of fine linen and purple; and the city of Shushan shouted and rejoiced.

16 А юдеите имаха светлина и веселие, радост и слава.

The Jews had light and gladness and joy and honor.

17 И във всяка област и във всеки град, където стигна царската заповед и указ, юдеите имаха радост и веселие, пируване и добър ден. И мнозина от народа на земята станаха юдеи; защото ги обзе страх от юдеите.

And in every province and in every city, wherever the king’s command and his decree came, the Jews had gladness and joy, a feast and a holiday. And many from among the peoples of the land became Jews, for the fear of the Jews had fallen upon them.