1 Т огава какво? Да кажем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

What shall we say ? Are we to remain in sin in order that God’s grace (favor and mercy) may multiply and overflow?

2 Д а не бъде! Ние, които сме умрели спрямо греха, как ще живеем вече за него?

Certainly not! How can we who died to sin live in it any longer?

3 И ли не знаете, че всички ние, които се кръстихме да участваме в Исус Христос, кръстихме се да участваме в смъртта Му?

Are you ignorant of the fact that all of us who have been baptized into Christ Jesus were baptized into His death?

4 З атова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос бе възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

We were buried therefore with Him by the baptism into death, so that just as Christ was raised from the dead by the glorious of the Father, so we too might live and behave in newness of life.

5 З ащото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото;

For if we have become one with Him by sharing a death like His, we shall also be His resurrection.

6 к ато знаем това, че нашето старо естество беше разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха.

We know that our old (unrenewed) self was nailed to the cross with Him in order that body of sin might be made ineffective and inactive for evil, that we might no longer be the slaves of sin.

7 З ащото който е умрял, той е оправдан от греха.

For when a man dies, he is freed (loosed, delivered) from sin.

8 Н о ако сме умрели с Христос, вярваме, че и ще живеем с Него,

Now if we have died with Christ, we believe that we shall also live with Him,

9 к ато знаем, че Христос, като бе възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

Because we know that Christ (the Anointed One), being once raised from the dead, will never die again; death no longer has power over Him.

10 З ащото със смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а живота, който живее, живее го за Бога.

For by the death He died, He died to sin once for all; and the life that He lives, He is living to God.

11 Т ака и вие смятайте себе си за мъртви за греха, а живи за Бога в Христос Исус.

Even so consider yourselves also dead to sin and your relation to it broken, but alive to God in Christ Jesus.

12 И така, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, за да не се покорявате на неговите страсти.

Let not sin therefore rule as king in your mortal (short-lived, perishable) bodies, to make you yield to its cravings and be subject to its lusts and evil passions.

13 Н ито предоставяйте телесните си части като оръдия на неправдата; а предоставяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите и телесните си части на Бога като оръдия на правдата.

Do not continue offering or yielding your bodily members '> faculties] to sin as instruments (tools) of wickedness. But offer and yield yourselves to God as though you have been raised from the dead to life, and your bodily members '> faculties] to God, presenting them as implements of righteousness.

14 З ащото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат. Истинската свобода

For sin shall not exert dominion over you, since now you are not under Law, but under grace.

15 Т огава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

What then ? Shall we sin because we live not under Law but under God’s favor and mercy? Certainly not!

16 Н е знаете ли, че на когото предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, на когото се покорявате - било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

Do you not know that if you continually surrender yourselves to anyone to do his will, you are the slaves of him whom you obey, whether that be to sin, which leads to death, or to obedience which leads to righteousness (right doing and right standing with God)?

17 Б лагодарение обаче на Бога, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на онзи образец на учението, който ви бе предаден,

But thank God, though you were once slaves of sin, you have become obedient with all your heart to the standard of teaching in which you were instructed and to which you were committed.

18 и , освободени от греха, станахте слуги на правдата.

And having been set free from sin, you have become the servants of righteousness (of conformity to the divine will in thought, purpose, and action).

19 ( По човешки говоря поради немощта на вашето естество.) Защото както предавахте телесните си части за слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва още беззаконие, така сега предайте частите си като слуги на правдата, която докарва святост.

I am speaking in familiar human terms because of your natural limitations. For as you yielded your bodily members '> faculties] as servants to impurity and ever increasing lawlessness, so now yield your bodily members '> faculties] once for all as servants to righteousness (right being and doing) to sanctification.

20 З ащото когато бяхте слуги на греха, не бяхте обуздавани от правдата.

For when you were slaves of sin, you were free in regard to righteousness.

21 К акъв плод имахте тогава от онези неща? Неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт.

But then what benefit (return) did you get from the things of which you are now ashamed? for the end of those things is death.

22 Н о сега, като се освободихте от греха и станахте слуги на Бога, имате за плод това, че отивате към святост, на която сетнината е вечен живот.

But now since you have been set free from sin and have become the slaves of God, you have your present reward in holiness and its end is eternal life.

23 З ащото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.

For the wages which sin pays is death, but the free gift of God is eternal life through (in union with) Jesus Christ our Lord.