1 ( По слав. 12.) За първия певец. Давидов псалом. Докога, Господи, ще ме забравяш съвсем? Докога ще криеш лицето Си от мене?

How long will You forget me, O Lord? Forever? How long will You hide Your face from me?

2 Д окога ще имам борба в душата Си, болки в сърцето Си всеки ден? Докога ще се превъзнася неприятелят ми над мене?

How long must I lay up cares within me and have sorrow in my heart day after day? How long shall my enemy exalt himself over me?

3 П огледни, послушай ме, Господи, Боже мой; просвети очите ми, да не би да заспя в смърт;

Consider and answer me, O Lord my God; lighten the eyes, lest I sleep the sleep of death,

4 д а не би да каже неприятелят ми: Надвих му, и да се зарадват противниците ми, когато се поклатя.

Lest my enemy say, I have prevailed over him, and those that trouble me rejoice when I am shaken.

5 Н о аз уповавам на Твоята милост; сърцето ми ще се радва в спасението Ти.

But I have trusted, leaned on, and been confident in Your mercy and loving-kindness; my heart shall rejoice and be in high spirits in Your salvation.

6 Щ е пея на Господа, защото е бил щедър към мене.

I will sing to the Lord, because He has dealt bountifully with me.