1 А Соломон се сроди с египетския цар фараон, като взе фараоновата дъщеря; царят я доведе да живее в Давидовия град, докато завърши съграждането на своя дом, на Господния дом и на стената около Йерусалим.

And Solomon made an alliance with Pharaoh king of Egypt and took Pharaoh’s daughter and brought her into the City of David until he had finished building his own house and the house of the Lord, and the wall around Jerusalem.

2 Н о народът принасяше жертви по високите места, понеже до онова време нямаше дом, съграден за Господнето име.

But the people sacrificed in the high places, for there was no house yet built to the Name of the Lord.

3 И Соломон възлюби Господа и ходеше в повеленията на баща си Давид. Само че принасяше жертви и кадеше по високите места.

Solomon loved the Lord, walking in the statutes and practices of David his father, only he sacrificed and burned incense in the high places.

4 Е дин ден царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това беше главното високо място. Соломон принесе хиляда всеизгаряния на онзи жертвеник.

The king went to Gibeon to sacrifice there, for that was the great high place. One thousand burnt offerings Solomon offered on that altar.

5 А в Гаваон Господ се яви на Соломон на сън през нощта. Бог му каза: Искай, каквото желаеш да ти дам.

In Gibeon the Lord appeared to Solomon in a dream by night. And God said, Ask what I shall give you.

6 А Соломон отговори: Ти показа голяма милост към слугата Си, баща ми Давид, понеже той ходи пред Тебе във вярност, правда и сърдечна правота спрямо Тебе. Ти си запазил за него тази голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес.

Solomon said, You have shown to Your servant David my father great mercy and loving-kindness, according as he walked before You in faithfulness, righteousness, and uprightness of heart with You; and You have kept for him this great kindness and steadfast love, that You have given him a son to sit on his throne this day.

7 С ега, Господи, Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давид. А аз съм малко момче; не зная как да постъпвам.

Now, O Lord my God, You have made Your servant king instead of David my father, and I am but a lad; I know not how to go out (begin) or come in (finish).

8 С лугата Ти е сред Твоя народ, който Ти си избрал, народ многоброен, който поради множеството си не може да се изброи, нито да се пресметне.

Your servant is in the midst of Your people whom You have chosen, a great people who cannot be counted for multitude.

9 И така, дай на слугата Си разумно сърце, за да съди народа Ти, за да различава между добро и зло. Защото кой може да съди този Твой голям народ?!

So give Your servant an understanding mind and a hearing heart to judge Your people, that I may discern between good and bad. For who is able to judge and rule this Your great people?

10 Т ези думи бяха угодни на Господа, понеже Соломон поиска именно това.

It pleased the Lord that Solomon had asked this.

11 И Бог му каза: Понеже ти поиска това, а не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, а поиска за себе си разум, за да разбираш правосъдие,

God said to him, Because you have asked this and have not asked for long life or for riches, nor for the lives of your enemies, but have asked for yourself understanding to recognize what is just and right,

12 е то, сторих според желанието ти. Дадох ти мъдро и разумно сърце, така че преди тебе не е имало подобен на тебе, нито след тебе ще се издигне подобен на теб.

Behold, I have done as you asked. I have given you a wise, discerning mind, so that no one before you was your equal, nor shall any arise after you equal to you.

13 А при това ти дадох и каквото не си поискал - и богатство, и слава, така че между царете няма да има подобен на тебе през всичките ти дни.

I have also given you what you have not asked, both riches and honor, so that there shall not be any among the kings equal to you all your days.

14 А ко ходиш в Моите пътища и пазиш наредбите и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

And if you will go My way, keep My statutes and My commandments as your father David did, then I will lengthen your days.

15 С оломон се събуди и разбра, че това беше сън. След това дойде в Йерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертва всеизгаряния, принесе мирни приноси и направи угощение за всичките си слуги. Соломон съди с мъдрост

Solomon awoke, and behold, it was a dream. He came to Jerusalem, stood before the ark of the covenant of the Lord, and offered burnt offerings and peace offerings, and made a feast for all his servants.

16 Т огава при царя дойдоха две блудници и застанаха пред него.

Then two women who had become mothers out of wedlock came and stood before the king.

17 Е дната жена каза: О, господарю мой! Аз и тази жена живеем в една къща. И аз родих, докато живеех с нея в къщата.

And one woman said, O my lord, I and this woman dwell in one house; and I was delivered of a child with her in the house.

18 А на третия ден, след като родих аз, роди и тази жена. Ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме вътре.

And the third day after I was delivered, this woman also was delivered. And we were together; no stranger was with us, just we two in the house.

19 И през нощта синът на тази жена умрял, понеже легнала върху него.

And this woman’s child died in the night because she lay on him.

20 А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от мене, докато слугинята ти спеше, и го сложила на своя скут, а своя мъртъв син сложила на моята пазва.

And she arose at midnight and took my son from beside me while your handmaid slept and laid him in her bosom and laid her dead child in my bosom.

21 И призори, като станах, за да накърмя сина си, той беше мъртъв. Но на сутринта, като го разгледах, видях, че не беше моят син, когото бях родила.

And when I rose to nurse my child, behold, he was dead. But when I had considered him in the morning, behold, it was not the son I had borne.

22 А другата жена каза: Не, живият е моят син, а мъртвият е твоят син. А първата жена каза: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така двете се препираха пред царя.

But the other woman said, No! But the living one is my son, and the dead one is your son! And this one said, No! But the dead son is your son, and the living is my son. Thus they spoke before the king.

23 Т огава царят каза: Едната от вас казва: Този, живият, е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата твърди: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син.

The king said, One says, This is my son that is alive and yours is the dead one. The other woman says, No! But your son is the dead one and mine is the living one.

24 Ц арят нареди: Донесете ми меч. И донесоха меч пред царя.

And the king said, Bring me a sword. And they brought a sword to the king.

25 И царят каза: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната майка и половината на другата.

And the king said, Divide the living child in two and give half to the one and half to the other.

26 Т огава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето ѝ я заболя за сина ѝ): О, господарю мой! Дай на нея живото дете и не го убивай. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разделете го.

Then the mother of the living child said to the king, for she yearned over her son, O my lord, give her the living baby, and by no means slay him. But the other said, Let him not be mine or yours, but divide him.

27 Т огава царят отговори: Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тази жена е майка му.

Then the king said, Give her the living baby, and by no means slay him. She is the child’s mother.

28 И целият Израел чу за съда, който царят отсъди. И се бояха от царя, защото видяха, че в него имаше Божия мъдрост, за да раздава правосъдие.

And all Israel heard of the judgment which the king had made, and they stood in awe of him, for they saw that the wisdom of God was in him to do justice.