1 С лед като мадиамският жрец Йотор, Моисеевият тъст, чу за всичко, което Бог извършил за Моисей и за народа Си Израел, как Господ извел Израел от Египет,

Now Jethro, the priest of Midian, Moses’ father-in-law, heard of all that God had done for Moses and for Israel His people, and that the Lord had brought Israel out of Egypt.

2 т о Моисеевият тъст Йотор взе Сепфора, Моисеевата жена (след като я беше изпратил назад),

Then Jethro, Moses’ father-in-law, took Zipporah, Moses’ wife, after Moses had sent her back,

3 и двамата ѝ сина (от които името на единия беше Гирсом, защото Моисей беше казал: Пришълец станах в чужда земя;

And her two sons, of whom the name of the one was Gershom, for Moses said, I have been an alien in a strange land;

4 и мето на другия беше Елиезер, защото Моисей беше казал: Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от фараоновия меч);

And the name of the other was Eliezer, for the God of my father, said Moses, was my help, and delivered me from the sword of Pharaoh.

5 и Йотор, Моисеевият тъст, дойде при Моисей със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, където се беше разположил на стан,

And Jethro, Moses’ father-in-law, came with Moses’ sons and his wife to the wilderness where he was encamped at the mount of God.

6 и извести на Моисей: Аз, тъст ти Йотор, идвам при тебе с жена ти и двамата ѝ сина с нея.

And he said to Moses, I, your father-in-law Jethro, am come to you and your wife and her two sons with her.

7 Т огава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си, влязоха в шатъра.

And Moses went out to meet his father-in-law and bowed in homage and kissed him; and each asked the other of his welfare and they came into the tent.

8 И Моисей разказа на тъста си всичко, което беше направил Господ на фараон и на египтяните заради Израел, и всички мъчнотии, които ги сполетяха по пътя, и как Господ ги избави.

Moses told his father-in-law all the Lord had done to Pharaoh and the Egyptians for Israel’s sake and all the hardships that had come upon them by the way and how the Lord delivered them.

9 А Йотор се зарадва много за цялото добро, което Господ беше направил на Израел, като го избави от ръката на египтяните.

Jethro rejoiced for all the goodness the Lord had done to Israel in that He had delivered them out of the hand of the Egyptians.

10 Т огава Йотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от фараоновата ръка, Който избави народа от ръката на египтяните.

Jethro said, Blessed be the Lord, Who has delivered you out of the hand of the Egyptians and out of the hand of Pharaoh, Who has delivered the people from under the hand of the Egyptians.

11 С ега зная, че Господ е по-велик от всички богове - даже и в това, с което те се гордееха, Той ги превъзхожда.

Now I know that the Lord is greater than all gods. Yes, in the thing in which they dealt proudly.

12 Т огава Моисеевият тъст Йотор взе всеизгаряне и жертви, за да принесе на Бога; и Аарон и всички Израелеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

And Jethro, Moses’ father-in-law, took a burnt offering and sacrifices to God, and Aaron came with all the elders of Israel to eat bread with Moses’ father-in-law before God.

13 Н а другия ден Моисей седна да съди народа; и народът стоеше около Моисей от сутрин до вечер.

Next day Moses sat to judge the people, and the people stood around Moses from morning till evening.

14 А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за народа, каза: Какво е това, което правиш с народа? Защо седиш сам и целият народ стои около теб от сутрин до вечер?

When Moses’ father-in-law saw all that he was doing for the people, he said, What is this that you do for the people? Why do you sit alone, and all the people stand around you from morning till evening?

15 А Моисей отговори на тъста си: Защото народът идва при мене да се допитва до Бога.

Moses said to his father-in-law, Because the people come to me to inquire of God.

16 К огато имат дело, идват при мен; и аз съдя между двамата противници и им пояснявам Божиите наредби и закони.

When they have a dispute they come to me, and I judge between a man and his neighbor, and I make them know the statutes of God and His laws.

17 Н о Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

Moses’ father-in-law said to him, The thing that you are doing is not good.

18 И ти ще се измъчиш, и този народ, който е с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш да го вършиш сам.

You will surely wear out both yourself and this people with you, for the thing is too heavy for you; you are not able to perform it all by yourself.

19 С ега послушай думите ми; ще те посъветвам - и Бог да бъде с тебе. Ти стой между народа и Бога, за да представяш делата пред Бога;

Listen now to; I will counsel you, and God will be with you. You shall represent the people before God, bringing their cases and causes to Him,

20 и ги поучавай в наредбите и законите и им показвай пътя, по който трябва да ходят, и делата, които трябва да вършат.

Teaching them the decrees and laws, showing them the way they must walk and the work they must do.

21 Н о при това измежду целия народ си избери способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над народа такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

Moreover, you shall choose able men from all the people—God-fearing men of truth who hate unjust gain—and place them over thousands, hundreds, fifties, and tens, to be their rulers.

22 и те нека съдят народа винаги - всяко голямо дело нека донасят пред теб, а всяко малко дело нека отсъждат сами; така ще ти олекне и те ще носят товара заедно с теб.

And let them judge the people at all times; every great matter they shall bring to you, but every small matter they shall judge. So it will be easier for you, and they will bear the burden with you.

23 А ко направиш това и ако Бог така ти заповяда, тогава ще можеш да издържиш; и целият този народ ще се разотиде доволен.

If you will do this, and God so commands you, you will be able to endure, and all these people also will go to their in peace.

24 И Моисей послуша думите на тъста си и направи всичко, което му каза.

So Moses listened to and heeded the voice of his father-in-law and did all that he had said.

25 М оисей избра способни мъже измежду целия Израел, които постави началници над народа - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

Moses chose able men out of all Israel and made them heads over the people, rulers of thousands, of hundreds, of fifties, and of tens.

26 Т е съдеха народа по всяко време; трудните дела донасяха на Моисей, а за всяко малко дело отсъждаха сами.

And they judged the people at all times; the hard cases they brought to Moses, but every small matter they decided themselves.

27 С лед това Моисей изпрати тъста си и той се върна в своята земя.

Then Moses let his father-in-law depart, and he went his way into his own land.