1 К ато се вдигнаха от Елим, цялото общество израелтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя.

They set out from Elim, and all the congregation of Israel came to the Wilderness of Sin, which is between Elim and Sinai, on the fifteenth day of the second month after they left the land of Egypt.

2 А в пустинята цялото общество израелтяни роптаеха против Моисей и Аарон.

And the whole congregation of Israel murmured against Moses and Aaron in the wilderness,

3 И зраелтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад.

And said to them, Would that we had died by the hand of the Lord in the land of Egypt, when we sat by the fleshpots and ate bread to the full; for you have brought us out into this wilderness to kill this whole assembly with hunger.

4 Т огава Господ каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам - ще ходят ли по закона Ми, или не.

Then the Lord said to Moses, Behold, I will rain bread from the heavens for you; and the people shall go out and gather a day’s portion every day, that I may prove them, whether they will walk in My law or not.

5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден.

On the sixth day they shall prepare to bring in twice as much as they gather daily.

6 И така, Моисей и Аарон казаха на всички израелтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя;

So Moses and Aaron said to all Israel, At evening you shall know that the Lord has brought you out from the land of Egypt,

7 а на сутринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу ропота ви против Господа. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас?

And in the morning you shall see the glory of the Lord, for He hears your murmurings against the Lord. For what are we, that you murmur against us?

8 М оисей каза още: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже Господ чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против Господа.

And Moses said, when the Lord gives you in the evening flesh to eat and in the morning bread to the full, because the Lord has heard your grumblings which you murmur against Him; what are we? Your murmurings are not against us, but against the Lord.

9 М оисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израелтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу ропота ви.

And Moses said to Aaron, Say to all the congregation of Israel, Come near before the Lord, for He has heard your murmurings.

10 А докато Аарон говореше на цялото общество израелтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, Господнята слава се яви в облака.

And as Aaron spoke to the whole congregation of Israel, they looked toward the wilderness, and behold, the glory of the Lord appeared in the cloud!

11 И Господ каза на Моисей:

The Lord said to Moses,

12 Ч ух ропота на израелтяните. Говорѝ им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.

I have heard the murmurings of the Israelites; speak to them, saying, At twilight you shall eat meat, and between the two evenings you shall be filled with bread; and you shall know that I am the Lord your God.

13 И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.

In the evening quails came up and covered the camp; and in the morning the dew lay round about the camp.

14 С лед като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.

And when the dew had gone, behold, upon the face of the wilderness there lay a fine, round and flakelike thing, as fine as hoarfrost on the ground.

15 К огато израелтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.

When the Israelites saw it, they said one to another, Manna. For they did not know what it was. And Moses said to them, This is the bread which the Lord has given you to eat.

16 Е то какво заповядва Господ: Съберете от него - всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.

This is what the Lord has commanded: Let every man gather of it as much as he will need, an omer for each person, according to the number of your persons; take it, every man for those in his tent.

17 И израелтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.

The did so, and gathered, some more, some less.

18 А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.

When they measured it with an omer, he who gathered much had nothing over, and he who gathered little had no lack; each gathered according to his need.

19 М оисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.

Moses said, Let none of it be left until morning.

20 О баче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израелтяните.

But they did not listen to Moses; some of them left of it until morning, and it bred worms, became foul, and stank; and Moses was angry with them.

21 Т е го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.

They gathered it every morning, each as much as he needed, for when the sun became hot it melted.

22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.

And on the sixth day they gathered twice as much bread, two omers for each person; and all the leaders of the congregation came and told Moses.

23 А той им каза: Това е, както каза Господ. Утре е събота, свята почивка на Господа; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре.

He said to them, The Lord has said, Tomorrow is a solemn rest, a holy Sabbath to the Lord; bake and boil what you will bake and boil today; and all that remains over put aside for you to keep until morning.

24 И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса.

They laid it aside till morning, as Moses told them; and it did not become foul, neither was it wormy.

25 Т огава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на Господа; днес няма да го намерите на полето.

Moses said, Eat that today, for today is a Sabbath to the Lord. Today you shall find none in the field.

26 Ш ест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има.

Six days you shall gather it, but on the seventh day, the Sabbath, there shall be none.

27 О баче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.

On the seventh day some of the people went out to gather, but they found none.

28 Т огава Господ попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?

The Lord said to Moses, How long do you refuse to keep My commandments and My laws?

29 В ижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.

See, the Lord has given you the Sabbath; therefore He gives you on the sixth day the bread for two days; let every man remain in his place; let no man leave his place on the seventh day.

30 И така, на седмия ден народът си отпочиваше.

So the people rested on the seventh day.

31 А Израелевият дом нарече тази храна манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът ѝ беше като на пита, смесена с мед.

The house of Israel called the bread manna; it was like coriander seed, white, and it tasted like wafers made with honey.

32 Т огава Моисей каза: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.

Moses said, This is what the Lord commands, Take an omer of it to be kept throughout your generations, that they may see the bread with which I fed you in the wilderness when I brought you out of the land of Egypt.

33 М оисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред Господа, за да се пази за бъдещите ви поколения.

And Moses said to Aaron, Take a pot and put an omer of manna in it, and lay it up before the Lord, to be kept throughout your generations.

34 И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както Господ заповяда на Моисей.

As the Lord commanded Moses, Aaron laid it up before the Testimony to be kept.

35 И израелтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.

And the Israelites ate manna forty years, until they came to a habitable land; they ate the manna until they came to the border of the land of Canaan.

36 А гоморът е една десета от ефата.

(Now an omer is the tenth of an ephah.)