1 К ато се вдигнаха от Елим, цялото общество израелтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от Египетската земя.

And they journeyed from Elim, and all the congregation of the children of Israel came to the Wilderness of Sin, which is between Elim and Sinai, on the fifteenth day of the second month after they departed from the land of Egypt.

2 А в пустинята цялото общество израелтяни роптаеха против Моисей и Аарон.

Then the whole congregation of the children of Israel complained against Moses and Aaron in the wilderness.

3 И зраелтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господнята ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад.

And the children of Israel said to them, “Oh, that we had died by the hand of the Lord in the land of Egypt, when we sat by the pots of meat and when we ate bread to the full! For you have brought us out into this wilderness to kill this whole assembly with hunger.”

4 Т огава Господ каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам - ще ходят ли по закона Ми, или не.

Then the Lord said to Moses, “Behold, I will rain bread from heaven for you. And the people shall go out and gather a certain quota every day, that I may test them, whether they will walk in My law or not.

5 А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден.

And it shall be on the sixth day that they shall prepare what they bring in, and it shall be twice as much as they gather daily.”

6 И така, Моисей и Аарон казаха на всички израелтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел от Египетската земя;

Then Moses and Aaron said to all the children of Israel, “At evening you shall know that the Lord has brought you out of the land of Egypt.

7 а на сутринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу ропота ви против Господа. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас?

And in the morning you shall see the glory of the Lord; for He hears your complaints against the Lord. But what are we, that you complain against us?”

8 М оисей каза още: Това ще стане, когато Господ ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже Господ чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против Господа.

Also Moses said, “ This shall be seen when the Lord gives you meat to eat in the evening, and in the morning bread to the full; for the Lord hears your complaints which you make against Him. And what are we? Your complaints are not against us but against the Lord.”

9 М оисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израелтяни: Приближете се пред Господа, защото Той чу ропота ви.

Then Moses spoke to Aaron, “Say to all the congregation of the children of Israel, ‘Come near before the Lord, for He has heard your complaints.’”

10 А докато Аарон говореше на цялото общество израелтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, Господнята слава се яви в облака.

Now it came to pass, as Aaron spoke to the whole congregation of the children of Israel, that they looked toward the wilderness, and behold, the glory of the Lord appeared in the cloud.

11 И Господ каза на Моисей:

And the Lord spoke to Moses, saying,

12 Ч ух ропота на израелтяните. Говорѝ им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог.

“I have heard the complaints of the children of Israel. Speak to them, saying, ‘At twilight you shall eat meat, and in the morning you shall be filled with bread. And you shall know that I am the Lord your God.’”

13 И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса.

So it was that quails came up at evening and covered the camp, and in the morning the dew lay all around the camp.

14 С лед като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята.

And when the layer of dew lifted, there, on the surface of the wilderness, was a small round substance, as fine as frost on the ground.

15 К огато израелтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете.

So when the children of Israel saw it, they said to one another, “What is it?” For they did not know what it was. And Moses said to them, “This is the bread which the Lord has given you to eat.

16 Е то какво заповядва Господ: Съберете от него - всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му.

This is the thing which the Lord has commanded: ‘Let every man gather it according to each one’s need, one omer for each person, according to the number of persons; let every man take for those who are in his tent.’”

17 И израелтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.

Then the children of Israel did so and gathered, some more, some less.

18 А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде.

So when they measured it by omers, he who gathered much had nothing left over, and he who gathered little had no lack. Every man had gathered according to each one’s need.

19 М оисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.

And Moses said, “Let no one leave any of it till morning.”

20 О баче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израелтяните.

Notwithstanding they did not heed Moses. But some of them left part of it until morning, and it bred worms and stank. And Moses was angry with them.

21 Т е го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.

So they gathered it every morning, every man according to his need. And when the sun became hot, it melted.

22 А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.

And so it was, on the sixth day, that they gathered twice as much bread, two omers for each one. And all the rulers of the congregation came and told Moses.

23 А той им каза: Това е, както каза Господ. Утре е събота, свята почивка на Господа; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре.

Then he said to them, “This is what the Lord has said: ‘Tomorrow is a Sabbath rest, a holy Sabbath to the Lord. Bake what you will bake today, and boil what you will boil; and lay up for yourselves all that remains, to be kept until morning.’”

24 И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса.

So they laid it up till morning, as Moses commanded; and it did not stink, nor were there any worms in it.

25 Т огава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на Господа; днес няма да го намерите на полето.

Then Moses said, “Eat that today, for today is a Sabbath to the Lord; today you will not find it in the field.

26 Ш ест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има.

Six days you shall gather it, but on the seventh day, the Sabbath, there will be none.”

27 О баче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.

Now it happened that some of the people went out on the seventh day to gather, but they found none.

28 Т огава Господ попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?

And the Lord said to Moses, “How long do you refuse to keep My commandments and My laws?

29 В ижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.

See! For the Lord has given you the Sabbath; therefore He gives you on the sixth day bread for two days. Let every man remain in his place; let no man go out of his place on the seventh day.”

30 И така, на седмия ден народът си отпочиваше.

So the people rested on the seventh day.

31 А Израелевият дом нарече тази храна манна; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът ѝ беше като на пита, смесена с мед.

And the house of Israel called its name Manna. And it was like white coriander seed, and the taste of it was like wafers made with honey.

32 Т огава Моисей каза: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от Египетската земя.

Then Moses said, “This is the thing which the Lord has commanded: ‘Fill an omer with it, to be kept for your generations, that they may see the bread with which I fed you in the wilderness, when I brought you out of the land of Egypt.’”

33 М оисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред Господа, за да се пази за бъдещите ви поколения.

And Moses said to Aaron, “Take a pot and put an omer of manna in it, and lay it up before the Lord, to be kept for your generations.”

34 И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както Господ заповяда на Моисей.

As the Lord commanded Moses, so Aaron laid it up before the Testimony, to be kept.

35 И израелтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя.

And the children of Israel ate manna forty years, until they came to an inhabited land; they ate manna until they came to the border of the land of Canaan.

36 А гоморът е една десета от ефата.

Now an omer is one-tenth of an ephah.