1 С ине мой, не забравяй поуката ми и сърцето ти нека пази заповедите ми,

My son, do not forget my law, But let your heart keep my commands;

2 з ащото дългоденствие, години на живот и мир ще ти прибавят те.

For length of days and long life And peace they will add to you.

3 Б лагост и вярност нека не те изоставят; вържи ги около шията си, напиши ги на плочата на сърцето си.

Let not mercy and truth forsake you; Bind them around your neck, Write them on the tablet of your heart,

4 Т ака ще намериш благоволение и добро име пред Бога и хората.

And so find favor and high esteem In the sight of God and man.

5 У повавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум.

Trust in the Lord with all your heart, And lean not on your own understanding;

6 В ъв всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти.

In all your ways acknowledge Him, And He shall direct your paths.

7 Н е мисли себе си за мъдър; бой се от Господа и се отклонявай от зло;

Do not be wise in your own eyes; Fear the Lord and depart from evil.

8 т ова ще бъде здраве за тялото ти и влага за костите ти.

It will be health to your flesh, And strength to your bones.

9 П очитай Господа от имота си и от първото на целия доход.

Honor the Lord with your possessions, And with the firstfruits of all your increase;

10 Т ака ще се изпълнят житниците ти с изобилие и линовете ти ще преливат от ново вино.

So your barns will be filled with plenty, And your vats will overflow with new wine.

11 С ине мой, не презирай наказанието от Господа и да не ти дотяга, когато Той те изобличава,

My son, do not despise the chastening of the Lord, Nor detest His correction;

12 з ащото Господ изобличава онзи, когото обича, както и бащата - сина, който му е мил.

For whom the Lord loves He corrects, Just as a father the son in whom he delights.

13 Б лажен онзи човек, който е намерил мъдрост, и човек, който е придобил разум,

Happy is the man who finds wisdom, And the man who gains understanding;

14 з ащото търговията с нея е по-изгодна от търговията със сребро и печалбата от нея - по-скъпа от чисто злато.

For her proceeds are better than the profits of silver, And her gain than fine gold.

15 Т я е по-скъпоценна от безценни камъни и нищо, което би пожелал ти, не се сравнява с нея.

She is more precious than rubies, And all the things you may desire cannot compare with her.

16 Д ългоденствие е в десницата ѝ и в левицата ѝ - богатство и слава.

Length of days is in her right hand, In her left hand riches and honor.

17 П ътищата ѝ са пътища приятни и всичките ѝ пътеки - мир.

Her ways are ways of pleasantness, And all her paths are peace.

18 Т я е дърво на живот за тези, които я прегръщат, и блажени са онези, които я държат.

She is a tree of life to those who take hold of her, And happy are all who retain her.

19 С мъдрост Господ основа земята, с разум утвърди небето.

The Lord by wisdom founded the earth; By understanding He established the heavens;

20 Ч рез Неговото знание се разтвориха бездните и от облаците капе роса.

By His knowledge the depths were broken up, And clouds drop down the dew.

21 С ине мой, не отделяй тези неща от очите си; пази здравомислие и разсъдливост,

My son, let them not depart from your eyes— Keep sound wisdom and discretion;

22 т ака те ще бъдат живот на душата ти и украшение на шията ти.

So they will be life to your soul And grace to your neck.

23 Т огава ще ходиш безопасно по пътя си и кракът ти няма да се спъне.

Then you will walk safely in your way, And your foot will not stumble.

24 К огато лягаш, няма да се страхуваш. Да! Ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък.

When you lie down, you will not be afraid; Yes, you will lie down and your sleep will be sweet.

25 Н яма да се боиш от внезапен страх, нито от бурята, когато нападне нечестивите,

Do not be afraid of sudden terror, Nor of trouble from the wicked when it comes;

26 з ащото Господ ще бъде твое упование и ще опази крака ти от клопка.

For the Lord will be your confidence, And will keep your foot from being caught.

27 Н е въздържай доброто от онези, на които се дължи, когато ти се отдава възможност да го направиш.

Do not withhold good from those to whom it is due, When it is in the power of your hand to do so.

28 Н е казвай на ближния си: Иди си, върни се пак утре и ще ти дам, когато имаш у себе си това, от което се нуждае.

Do not say to your neighbor, “Go, and come back, And tomorrow I will give it, ” When you have it with you.

29 Н е намисляй зло против ближния си, който с увереност живее при тебе.

Do not devise evil against your neighbor, For he dwells by you for safety’s sake.

30 Н е се карай с някого без причина, щом не ти е направил зло.

Do not strive with a man without cause, If he has done you no harm.

31 Н е завиждай на човек-насилник и не избирай нито един от пътищата му,

Do not envy the oppressor, And choose none of his ways;

32 з ащото Господ се гнуси от извратения, а общува интимно с праведните.

For the perverse person is an abomination to the Lord, But His secret counsel is with the upright.

33 П роклятия от Господа има в дома на нечестивия; а Той благославя жилището на праведните.

The curse of the Lord is on the house of the wicked, But He blesses the home of the just.

34 Н аистина Той се присмива на присмивателите, а на смирените дава благодат.

Surely He scorns the scornful, But gives grace to the humble.

35 М ъдрите ще наследят слава, а безумните ще отнесат срам.

The wise shall inherit glory, But shame shall be the legacy of fools.