1 И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога. Радостта на апостола

Therefore, having these promises, beloved, let us cleanse ourselves from all filthiness of the flesh and spirit, perfecting holiness in the fear of God. The Corinthians’ Repentance

2 Н аправете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме покварили, никого не сме използвали с користни цели.

Open your hearts to us. We have wronged no one, we have corrupted no one, we have cheated no one.

3 Н е казвам това, за да ви осъдя; защото вече казах, че сте в сърцата ни, така че да бъдем заедно и като умрем, и като живеем.

I do not say this to condemn; for I have said before that you are in our hearts, to die together and to live together.

4 Г оляма е моята увереност във вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; даже във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.

Great is my boldness of speech toward you, great is my boasting on your behalf. I am filled with comfort. I am exceedingly joyful in all our tribulation.

5 З ащото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

For indeed, when we came to Macedonia, our bodies had no rest, but we were troubled on every side. Outside were conflicts, inside were fears.

6 Н о Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит;

Nevertheless God, who comforts the downcast, comforted us by the coming of Titus,

7 и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така че още повече се зарадвах.

and not only by his coming, but also by the consolation with which he was comforted in you, when he told us of your earnest desire, your mourning, your zeal for me, so that I rejoiced even more.

8 З ащото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.

For even if I made you sorry with my letter, I do not regret it; though I did regret it. For I perceive that the same epistle made you sorry, though only for a while.

9 С ега се радвам не заради наскърбяването ви, а защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, така че да не претърпявате никаква вреда от нас.

Now I rejoice, not that you were made sorry, but that your sorrow led to repentance. For you were made sorry in a godly manner, that you might suffer loss from us in nothing.

10 З ащото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

For godly sorrow produces repentance leading to salvation, not to be regretted; but the sorrow of the world produces death.

11 З ащото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание на злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.

For observe this very thing, that you sorrowed in a godly manner: What diligence it produced in you, what clearing of yourselves, what indignation, what fear, what vehement desire, what zeal, what vindication! In all things you proved yourselves to be clear in this matter.

12 И така, ако и да ви писах това, не го писах заради оскърбителя, нито заради оскърбения, но за да стане явна пред Бога нашата грижа за вас.

Therefore, although I wrote to you, I did not do it for the sake of him who had done the wrong, nor for the sake of him who suffered wrong, but that our care for you in the sight of God might appear to you. The Joy of Titus

13 З атова се утешихме; и в тази наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тит, защото всички вие сте успокоили духа му.

Therefore we have been comforted in your comfort. And we rejoiced exceedingly more for the joy of Titus, because his spirit has been refreshed by you all.

14 З ащото ако съм му се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, което ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тит излезе истина.

For if in anything I have boasted to him about you, I am not ashamed. But as we spoke all things to you in truth, even so our boasting to Titus was found true.

15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушанието на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.

And his affections are greater for you as he remembers the obedience of you all, how with fear and trembling you received him.

16 Р адвам се, че във всичко съм насърчен за вас.

Therefore I rejoice that I have confidence in you in everything.