1 И така, възлюбени, като имаме тези обещания, нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенстваме в святост със страх от Бога. Радостта на апостола

Having therefore these promises, dearly beloved, let us cleanse ourselves from all filthiness of the flesh and spirit, perfecting holiness in the fear of God.

2 Н аправете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме покварили, никого не сме използвали с користни цели.

Receive us; we have wronged no man, we have corrupted no man, we have defrauded no man.

3 Н е казвам това, за да ви осъдя; защото вече казах, че сте в сърцата ни, така че да бъдем заедно и като умрем, и като живеем.

I speak not this to condemn you: for I have said before, that ye are in our hearts to die and live with you.

4 Г оляма е моята увереност във вас, много се хваля с вас, напълно се утешавам; даже във всяка наша скръб радостта ми е преизобилна.

Great is my boldness of speech toward you, great is my glorying of you: I am filled with comfort, I am exceeding joyful in all our tribulation.

5 З ащото откакто дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакво спокойствие, но отвсякъде бяхме в утеснение: отвън борби, отвътре страхове.

For, when we were come into Macedonia, our flesh had no rest, but we were troubled on every side; without were fightings, within were fears.

6 Н о Бог, Който утешава смирените, утеши ни с идването на Тит;

Nevertheless God, that comforteth those that are cast down, comforted us by the coming of Titus;

7 и не просто с идването му, но и поради утехата, с която вие го бяхте утешили, като ни извести копнежа ви, плача ви, ревността ви за мене; така че още повече се зарадвах.

And not by his coming only, but by the consolation wherewith he was comforted in you, when he told us your earnest desire, your mourning, your fervent mind toward me; so that I rejoiced the more.

8 З ащото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време.

For though I made you sorry with a letter, I do not repent, though I did repent: for I perceive that the same epistle hath made you sorry, though it were but for a season.

9 С ега се радвам не заради наскърбяването ви, а защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, така че да не претърпявате никаква вреда от нас.

Now I rejoice, not that ye were made sorry, but that ye sorrowed to repentance: for ye were made sorry after a godly manner, that ye might receive damage by us in nothing.

10 З ащото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт.

For godly sorrow worketh repentance to salvation not to be repented of: but the sorrow of the world worketh death.

11 З ащото, ето, това, че се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво наказание на злото! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо.

For behold this selfsame thing, that ye sorrowed after a godly sort, what carefulness it wrought in you, yea, what clearing of yourselves, yea, what indignation, yea, what fear, yea, what vehement desire, yea, what zeal, yea, what revenge! In all things ye have approved yourselves to be clear in this matter.

12 И така, ако и да ви писах това, не го писах заради оскърбителя, нито заради оскърбения, но за да стане явна пред Бога нашата грижа за вас.

Wherefore, though I wrote unto you, I did it not for his cause that had done the wrong, nor for his cause that suffered wrong, but that our care for you in the sight of God might appear unto you.

13 З атова се утешихме; и в тази наша утеха още повече се зарадвахме поради радостта на Тит, защото всички вие сте успокоили духа му.

Therefore we were comforted in your comfort: yea, and exceedingly the more joyed we for the joy of Titus, because his spirit was refreshed by you all.

14 З ащото ако съм му се похвалил малко с вас, не се засрамих; но както всичко, което ви говорихме, беше истинно, така и похвалата ни с вас пред Тит излезе истина.

For if I have boasted any thing to him of you, I am not ashamed; but as we spake all things to you in truth, even so our boasting, which I made before Titus, is found a truth.

15 И той още повече милее за вас, като си спомня послушанието на всички ви, как сте го приели със страх и трепет.

And his inward affection is more abundant toward you, whilst he remembereth the obedience of you all, how with fear and trembling ye received him.

16 Р адвам се, че във всичко съм насърчен за вас.

I rejoice therefore that I have confidence in you in all things.