1 А шест дни преди Пасха Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

Then Jesus six days before the passover came to Bethany, where Lazarus was, which had been dead, whom he raised from the dead.

2 Т ам му приготвиха вечеря и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тези, които седяха с Него на трапезата.

There they made him a supper; and Martha served: but Lazarus was one of them that sat at the table with him.

3 Т огава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исус и с косата си ги избърса, и къщата се изпълни с аромат от мирото.

Then took Mary a pound of ointment of spikenard, very costly, and anointed the feet of Jesus, and wiped his feet with her hair: and the house was filled with the odour of the ointment.

4 Н о един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, каза:

Then saith one of his disciples, Judas Iscariot, Simon's son, which should betray him,

5 З ащо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

Why was not this ointment sold for three hundred pence, and given to the poor?

6 А това каза, не защото го беше грижа за сиромасите, а защото беше крадец и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея.

This he said, not that he cared for the poor; but because he was a thief, and had the bag, and bare what was put therein.

7 Т огава Исус каза: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

Then said Jesus, Let her alone: against the day of my burying hath she kept this.

8 С иромасите винаги се намират между вас, но Аз не съм всякога между вас.

For the poor always ye have with you; but me ye have not always.

9 А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само заради Исус, но за да видят и Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

Much people of the Jews therefore knew that he was there: and they came not for Jesus' sake only, but that they might see Lazarus also, whom he had raised from the dead.

10 А главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,

But the chief priests consulted that they might put Lazarus also to death;

11 з ащото поради него много юдеи се отдръпнаха от тях и вярваха в Исус. Тържественото влизане в Йерусалим

Because that by reason of him many of the Jews went away, and believed on Jesus.

12 Н а следващия ден едно голямо множество, което беше дошло на празника, като чуха, че Исус пристига в Йерусалим,

On the next day much people that were come to the feast, when they heard that Jesus was coming to Jerusalem,

13 в зеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, като викаха: Осанна! Благословен, Който идва в Господнето име, Израелевият Цар!

Took branches of palm trees, and went forth to meet him, and cried, Hosanna: Blessed is the King of Israel that cometh in the name of the Lord.

14 А Исус, като намери едно осле, възседна го, според както е писано:

And Jesus, when he had found a young ass, sat thereon; as it is written,

15 " Не бой се, дъще Сионова. Ето, твоят Цар иде, възседнал осле."

Fear not, daughter of Sion: behold, thy King cometh, sitting on an ass's colt.

16 У чениците Му отначало не разбраха това. А когато Исус се прослави, тогава си спомниха, че това беше писано за Него и че това направиха за Него.

These things understood not his disciples at the first: but when Jesus was glorified, then remembered they that these things were written of him, and that they had done these things unto him.

17 А множеството, което беше с Него, когато повика Лазар от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелстваше за това чудо.

The people therefore that was with him when he called Lazarus out of his grave, and raised him from the dead, bare record.

18 П о същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

For this cause the people also met him, for that they heard that he had done this miracle.

19 З атова фарисеите си говореха помежду си: Вижте, че нищо не постигаме! Ето, светът отиде след Него. Елините искат да видят Исус Христос

The Pharisees therefore said among themselves, Perceive ye how ye prevail nothing? behold, the world is gone after him.

20 А между онези, които дойдоха на поклонение на празника, имаше и някои гърци.

And there were certain Greeks among them that came up to worship at the feast:

21 Т е отидоха при Филип, който беше от Витсаида Галилейска, и го помолиха с думите: Господине, искаме да видим Исус.

The same came therefore to Philip, which was of Bethsaida of Galilee, and desired him, saying, Sir, we would see Jesus.

22 Ф илип отиде и каза на Андрей, а Андрей и Филип отидоха и казаха на Исус.

Philip cometh and telleth Andrew: and again Andrew and Philip tell Jesus.

23 А Исус им отговори: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

And Jesus answered them, saying, The hour is come, that the Son of man should be glorified.

24 И стина, истина ви казвам: Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава само̀; но ако умре, дава много плод.

Verily, verily, I say unto you, Except a corn of wheat fall into the ground and die, it abideth alone: but if it die, it bringeth forth much fruit.

25 К ойто обича живота си, ще го изгуби; а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

He that loveth his life shall lose it; and he that hateth his life in this world shall keep it unto life eternal.

26 А ко някой служи на Мене, нека Ме последва; и където съм Аз, там ще бъде и служителят Ми; който служи на Мене, него ще почете Моят Отец. Исус Христос говори за Своята смърт

If any man serve me, let him follow me; and where I am, there shall also my servant be: if any man serve me, him will my Father honour.

27 С ега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от този час. Но за това дойдох на този час.

Now is my soul troubled; and what shall I say? Father, save me from this hour: but for this cause came I unto this hour.

28 О тче, прослави името Си! Тогава дойде глас от небето: Прославих Го и отново ще Го прославя.

Father, glorify thy name. Then came there a voice from heaven, saying, I have both glorified it, and will glorify it again.

29 Т огава множеството, което стоеше там, като чу гласа, каза: Гръм е. А други казаха: Ангел Му говори.

The people therefore, that stood by, and heard it, said that it thundered: others said, An angel spake to him.

30 И сус отговори: Този глас не дойде заради Мен, а заради вас.

Jesus answered and said, This voice came not because of me, but for your sakes.

31 С ега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

Now is the judgment of this world: now shall the prince of this world be cast out.

32 И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

And I, if I be lifted up from the earth, will draw all men unto me.

33 А като каза това, Той посочи от каква смърт щеше да умре.

This he said, signifying what death he should die.

34 Т огава множеството Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века. Защо тогава Ти казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Този Човешки Син?

The people answered him, We have heard out of the law that Christ abideth for ever: and how sayest thou, The Son of man must be lifted up? who is this Son of man?

35 Т огава Исус им каза: Още малко Светлината е между вас. Ходете, докато имате Светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината, не знае къде отива.

Then Jesus said unto them, Yet a little while is the light with you. Walk while ye have the light, lest darkness come upon you: for he that walketh in darkness knoweth not whither he goeth.

36 Д окато имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината. Това изговори Исус, отиде си и се скри от тях.

While ye have light, believe in the light, that ye may be the children of light. These things spake Jesus, and departed, and did hide himself from them.

37 Н о независимо че беше извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

But though he had done so many miracles before them, yet they believed not on him:

38 з а да се изпълни изреченото от пророк Исая, който каза: "Господи, кой е повярвал в известеното от нас? И мишцата Господня на кого се е открила?"

That the saying of Esaias the prophet might be fulfilled, which he spake, Lord, who hath believed our report? and to whom hath the arm of the Lord been revealed?

39 Т е затова не можеха да вярват, защото Исая също е казал:

Therefore they could not believe, because that Esaias said again,

40 " Ослепил е очите им и закоравил сърцата им, да не би с очи да видят и със сърца да разберат, за да се обърнат и да ги изцеля."

He hath blinded their eyes, and hardened their heart; that they should not see with their eyes, nor understand with their heart, and be converted, and I should heal them.

41 Т ова каза Исая, защото видя славата Му и говорѝ за Него.

These things said Esaias, when he saw his glory, and spake of him.

42 Н о пак мнозина от първенците повярваха в Него; но заради фарисеите не Го изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

Nevertheless among the chief rulers also many believed on him; but because of the Pharisees they did not confess him, lest they should be put out of the synagogue:

43 з ащото обикнаха повече похвалата от човеците, отколкото похвалата от Бога.

For they loved the praise of men more than the praise of God.

44 А Исус издигна глас и каза: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Онзи, Който Ме е пратил.

Jesus cried and said, He that believeth on me, believeth not on me, but on him that sent me.

45 И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

And he that seeth me seeth him that sent me.

46 А з дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен,

I am come a light into the world, that whosoever believeth on me should not abide in darkness.

47 и ако някой чуе думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

And if any man hear my words, and believe not, I judge him not: for I came not to judge the world, but to save the world.

48 К ойто Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

He that rejecteth me, and receiveth not my words, hath one that judgeth him: the word that I have spoken, the same shall judge him in the last day.

49 З ащото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.

For I have not spoken of myself; but the Father which sent me, he gave me a commandment, what I should say, and what I should speak.

50 И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И така, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.

And I know that his commandment is life everlasting: whatsoever I speak therefore, even as the Father said unto me, so I speak.