1 С ине мой, ако си станал поръчител за ближния си или си дал ръка за някой чужд,

My son, if thou be surety for thy friend, if thou hast stricken thy hand with a stranger,

2 т и си се впримчил с думите на устата си, хванат си с думите на устата си.

Thou art snared with the words of thy mouth, thou art taken with the words of thy mouth.

3 З атова, сине мой, направи следното и се отърви, тъй като си паднал в ръцете на ближния си: иди, падни при краката на ближния си и го моли настоятелно.

Do this now, my son, and deliver thyself, when thou art come into the hand of thy friend; go, humble thyself, and make sure thy friend.

4 Н е давай сън на очите си, нито дрямка на клепачите си,

Give not sleep to thine eyes, nor slumber to thine eyelids.

5 д окато не се отървеш - като сърна от ръката на ловеца и като птица от ръката на птицеловец.

Deliver thyself as a roe from the hand of the hunter, and as a bird from the hand of the fowler.

6 И ди при мравката, о, ленивецо, размишлявай за постъпките ѝ и бъди мъдър -

Go to the ant, thou sluggard; consider her ways, and be wise:

7 к оято, макар че няма началник, надзирател или управител,

Which having no guide, overseer, or ruler,

8 п риготвя си храната лете, събира яденето си по жътва.

Provideth her meat in the summer, and gathereth her food in the harvest.

9 Д окога ще спиш, ленивецо? Кога ще станеш от съня си?

How long wilt thou sleep, O sluggard? when wilt thou arise out of thy sleep?

10 О ще малко спане, малко дрямка, малко сгъване на ръце за сън,

Yet a little sleep, a little slumber, a little folding of the hands to sleep:

11 т ака ще връхлети сиромашия върху тебе - като разбойник, и немотия - като въоръжен мъж.

So shall thy poverty come as one that travelleth, and thy want as an armed man.

12 Ч овек нехранимайко, човек беззаконен е онзи, който ходи с извратени уста.

A naughty person, a wicked man, walketh with a froward mouth.

13 Н амигва с очите си, говори с краката си, дава знак с пръстите си;

He winketh with his eyes, he speaketh with his feet, he teacheth with his fingers;

14 к ойто има извратено сърце, непрестанно крои зло, сее раздори,

Frowardness is in his heart, he deviseth mischief continually; he soweth discord.

15 з атова гибелта му ще дойде внезапно; изведнъж ще бъде съсипан, и то непоправимо.

Therefore shall his calamity come suddenly; suddenly shall he be broken without remedy.

16 Ш ест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата Му:

These six things doth the Lord hate: yea, seven are an abomination unto him:

17 н адменни очи, лъжлив език, ръце, които проливат невинна кръв,

A proud look, a lying tongue, and hands that shed innocent blood,

18 с ърце, което крои лоши замисли, крака, които тичат бързо да вършат зло,

An heart that deviseth wicked imaginations, feet that be swift in running to mischief,

19 н еверен свидетел, който говори лъжа, и онзи, който сее раздори между братя. Предпазване от прелюбодеяние

A false witness that speaketh lies, and he that soweth discord among brethren.

20 С ине мой, пази заповедта на баща си и не се отклонявай от наставлението на майка си -

My son, keep thy father's commandment, and forsake not the law of thy mother:

21 з авържи ги завинаги за сърцето си, увий ги около шията си.

Bind them continually upon thine heart, and tie them about thy neck.

22 К огато ходиш, наставлението ще те води; когато спиш, ще те пази; когато се събудиш, ще разговаря с тебе.

When thou goest, it shall lead thee; when thou sleepest, it shall keep thee; and when thou awakest, it shall talk with thee.

23 З ащото заповедта им е светилник и наставлението им е светлина, и поучителните им изобличения са път към живот.

For the commandment is a lamp; and the law is light; and reproofs of instruction are the way of life:

24 З а да те пазят от лоша жена, от ласкателния език на чужда жена.

To keep thee from the evil woman, from the flattery of the tongue of a strange woman.

25 Д а не пожелаеш хубостта ѝ в сърцето си; да не те улови с клепачите си;

Lust not after her beauty in thine heart; neither let her take thee with her eyelids.

26 з ащото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; а прелюбодейката лови скъпоценната душа.

For by means of a whorish woman a man is brought to a piece of bread: and the adultress will hunt for the precious life.

27 М оже ли някой да сложи огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят?

Can a man take fire in his bosom, and his clothes not be burned?

28 М оже ли някой да ходи по разпалени въглища и краката му да не се опекат?

Can one go upon hot coals, and his feet not be burned?

29 Т ака е с онзи, който влиза при жената на ближния си; който се допре до нея, няма да остане ненаказан.

So he that goeth in to his neighbour's wife; whosoever toucheth her shall not be innocent.

30 Д ори крадецът не се отървава ненаказан, даже ако краде, за да насити душата си, когато е гладен;

Men do not despise a thief, if he steal to satisfy his soul when he is hungry;

31 и ако бъде хванат, той трябва да върне седмократно, трябва да даде целия имот на къщата си.

But if he be found, he shall restore sevenfold; he shall give all the substance of his house.

32 О нзи, който прелюбодейства с жена, е безумен. Който прави това, би погубил душата си.

But whoso committeth adultery with a woman lacketh understanding: he that doeth it destroyeth his own soul.

33 Б иене и позор ще намери и срамът му няма да се изличи.

A wound and dishonour shall he get; and his reproach shall not be wiped away.

34 З ащото ревнуването на мъжа е истинска ярост; и той няма да пожали в деня на възмездието;

For jealousy is the rage of a man: therefore he will not spare in the day of vengeance.

35 н яма да иска да знае за никакъв откуп, нито ще се умилостиви, дори и да му дадеш много подаръци.

He will not regard any ransom; neither will he rest content, though thou givest many gifts.