1 П ак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

Do we begin again to commend ourselves? or need we, as some others, epistles of commendation to you, or letters of commendation from you?

2 В ие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и прочитат всички човеци;

Ye are our epistle written in our hearts, known and read of all men:

3 и става явно, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

Forasmuch as ye are manifestly declared to be the epistle of Christ ministered by us, written not with ink, but with the Spirit of the living God; not in tables of stone, but in fleshy tables of the heart.

4 Т акава увереност имаме спрямо Бога чрез Христос.

And such trust have we through Christ to God-ward:

5 Н е че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

Not that we are sufficient of ourselves to think any thing as of ourselves; but our sufficiency is of God;

6 К ойто ни и направи способни като служители на един нов завет - не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

Who also hath made us able ministers of the new testament; not of the letter, but of the spirit: for the letter killeth, but the spirit giveth life.

7 Н о ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израелтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

But if the ministration of death, written and engraven in stones, was glorious, so that the children of Israel could not stedfastly behold the face of Moses for the glory of his countenance; which glory was to be done away:

8 к ак служението на духа няма да бъде с по-голяма слава?

How shall not the ministration of the spirit be rather glorious?

9 З ащото ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.

For if the ministration of condemnation be glory, much more doth the ministration of righteousness exceed in glory.

10 ( И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда.)

For even that which was made glorious had no glory in this respect, by reason of the glory that excelleth.

11 З ащото ако това, което преминаваше, беше със слава, то много по-славно е трайното.

For if that which is done away was glorious, much more that which remaineth is glorious.

12 И така, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност

Seeing then that we have such hope, we use great plainness of speech:

13 и не сме като Моисей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израелтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

And not as Moses, which put a veil over his face, that the children of Israel could not stedfastly look to the end of that which is abolished:

14 Н о техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато четат Стария Завет, същото покривало остава, без да им е открито, че то се снема в Христос.

But their minds were blinded: for until this day remaineth the same vail untaken away in the reading of the old testament; which vail is done away in Christ.

15 А и до днес, при прочитането на Моисей, покривало лежи на сърцето им,

But even unto this day, when Moses is read, the vail is upon their heart.

16 н о когато Израел се обърне към Господа, покривалото ще бъде снето.

Nevertheless when it shall turn to the Lord, the vail shall be taken away.

17 А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

Now the Lord is that Spirit: and where the Spirit of the Lord is, there is liberty.

18 А всички ние, с открито лице като в огледало, като гледаме Господнята слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух.

But we all, with open face beholding as in a glass the glory of the Lord, are changed into the same image from glory to glory, even as by the Spirit of the Lord.