1 П ак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

Чи нам знов зачинати доручувати самих себе? Чи ми потребуємо, як дехто, листів доручальних до вас чи від вас?

2 В ие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което узнават и прочитат всички човеци;

Ви наш лист, написаний у наших серцях, якого всі люди знають і читають!

3 и става явно, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

Виявляєте ви, що ви лист Христів, нами вислужений, що написаний не чорнилом, але Духом Бога Живого, не на таблицях камінних, але на тілесних таблицях серця.

4 Т акава увереност имаме спрямо Бога чрез Христос.

Таку ж певність до Бога ми маємо через Христа,

5 Н е че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

не тому, що ми здібні помислити щось із себе, як від себе, але наша здібність від Бога.

6 К ойто ни и направи способни като служители на един нов завет - не на буквата, а на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

І Він нас зробив бути здатними служителями Нового Заповіту, не букви, а духа, бо буква вбиває, а дух оживляє.

7 Н о ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, че израелтяните не можеха да гледат Моисей в лице поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

Коли ж служіння смерті, вирізане на каменях буквами, було таке славне, що Ізраїлеві сини не могли дивитись на обличчя Мойсея, через славу минущу обличчя його,

8 к ак служението на духа няма да бъде с по-голяма слава?

скільки ж більш буде в славі те служіння духа!

9 З ащото ако служението на онова, което докарва осъждане, стана със слава, служението на онова, което докарва правда, го надминава много повече по слава.

Бо як служіння осуду слава, то служіння праведности тим більше багате на славу!

10 ( И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда.)

Не прославилося бо прославлене, у цій частині, ради слави, що вона переважує,

11 З ащото ако това, което преминаваше, беше със слава, то много по-славно е трайното.

бо коли славне те, що минає, то багато більш у славі те, що триває!

12 И така, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност

Тож, мавши надію таку, ми вживаємо великої сміливости,

13 и не сме като Моисей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израелтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

а не як Мойсей, що покривало клав на обличчя своє, щоб Ізраїлеві сини не дивилися на кінець того, що минає.

14 Н о техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато четат Стария Завет, същото покривало остава, без да им е открито, че то се снема в Христос.

Але засліпилися їхні думки, бо те саме покривало аж до сьогодні лишилось незняте в читанні Старого Заповіту, бо зникає воно Христом.

15 А и до днес, при прочитането на Моисей, покривало лежи на сърцето им,

Але аж до сьогодні, як читають Мойсея, на їхньому серці лежить покривало,

16 н о когато Израел се обърне към Господа, покривалото ще бъде снето.

коли ж вони навернуться до Господа, тоді покривало здіймається.

17 А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.

Господь же то Дух, а де Дух Господній, там воля.

18 А всички ние, с открито лице като в огледало, като гледаме Господнята слава, се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух.

Ми ж відкритим обличчям, як у дзеркало, дивимося всі на славу Господню, і зміняємося в той же образ від слави на славу, як від Духа Господнього.