1 К азвам истината в Христос, не лъжа и съвестта ми свидетелства с мене в Святия Дух,

Кажу правду в Христі, не обманюю, як свідчить мені моє сумління через Духа Святого,

2 ч е имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

що маю велику скорботу й невпинну муку для серця свого!

3 З ащото бих желал сам аз да съм отлъчен от Христос заради моите братя, моите роднини по плът,

Бо я бажав би сам бути відлучений від Христа замість братів моїх, рідних мені тілом;

4 к оито са израелтяни, на които принадлежат осиновението и славата, и заветите, и даването на закона, и богослужението, и обещанията,

вони ізраїльтяни, що їм належить синівство, і слава, і заповіти, і законодавство, і Богослужба, і обітниці,

5 н а които са и отците и от които се роди по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

що їхні й отці, і від них же тілом Христос, що Він над усіма Бог, благословенний, навіки, амінь.

6 О баче не че е пропаднало Божието слово; защото не всички онези са Израел, които са от Израел;

Не так, щоб Слово Боже не збулося. Бо не всі ті ізраїльтяни, хто від Ізраїля,

7 н ито са всички Авраамови чеда, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаак, казва Бог, ще се наименува твоето потомство".

і не всі діти Авраамові, хто від насіння його, але: в Ісаку буде насіння тобі.

8 З начи, не децата, родени по плът, са Божии деца; а децата, родени според обещанието, се смятат за потомство.

Цебто, не тілесні діти то діти Божі, але діти обітниці признаються за насіння.

9 З ащото това беше нещо обещано, понеже каза: "Ще дойда по това време и Сара ще има син."

А слово обітниці таке: На той час прийду, і буде син у Сари.

10 И не само това, но и когато Ревека зачена от един - от нашия отец Исаак,

І не тільки це, але й Ревекка зачала дітей від одного ложа отця нашого Ісака,

11 м акар че близнаците още не бяха родени и не бяха още направили нещо добро или лошо, но за да почива Божието намерение по избор, не на дела, а на Онзи, Който призовава,

бо коли вони ще не народились, і нічого доброго чи злого не вчинили, щоб позосталась постанова Божа у вибранні

12 и ̀ се каза: "По-големият ще слугува на по-малкия";

не від учинків, але від Того, Хто кличе, сказано їй: Більший служитиме меншому,

13 к акто е писано: "Яков възлюбих, а Исав намразих."

як і написано: Полюбив Я Якова, а Ісава зненавидів.

14 И така, какво? Да кажем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

Що ж скажемо? Може в Бога неправда? Зовсім ні!

15 З ащото каза на Моисей: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля."

Бо Він каже Мойсеєві: Помилую, кого хочу помилувати, і змилосерджуся, над ким хочу змилосердитись.

16 И така, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

Отож, не залежить це ні від того, хто хоче, ні від того, хто біжить, але від Бога, що милує.

17 З ащото Писанието казва на Фараона: "Именно затова те издигнах, за да покажа в тебе силата Си и да се прочуе името Ми по целия свят."

Бо Писання говорить фараонові: Власне на те Я поставив тебе, щоб на тобі показати Свою силу, і щоб звістилось по цілій землі Моє Ймення.

18 И така, към когото иска, Той показва милост и когото иска - закоравява. Божият гняв и милосърдие

Отож, кого хоче Він милує, і кого хоче ожорсточує.

19 Н а това ти ще кажеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?

А ти скажеш мені: Чого ж іще Він докоряє, бо хто може противитись волі Його?

20 Н о, о, човече, кой си ти, който отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо така си ме направил?

Отже, хто ти, чоловіче, що ти сперечаєшся з Богом? Чи скаже твориво творцеві: Пощо ти зробив мене так?

21 И ли грънчарят няма власт над глината, с една част от буцата да направи съд за почтена употреба, а с друга част - съд за непочтена употреба ?

Чи ганчар не має влади над глиною, щоб із того самого місива зробити одну посудину на честь, а одну на нечесть?

22 А какво ще кажем, ако Бог, при все че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на Своя гняв, приготвени за погибел,

Тож Бог, бажаючи показати гнів і виявити могутність Свою, щадив із великим терпінням посудини гніву, що готові були на погибіль,

23 и е търпял, за да изяви богатството на славата Си върху предметите на милостта Си, които е приготвил отпреди за слава -

і щоб виявити багатство слави Своєї на посудинах милосердя, що їх приготував на славу,

24 в ърху нас, които призова не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

на нас, що їх і покликав не тільки від юдеїв, але й від поган.

25 К акто казва и в книгата на Осия: "Ще нарека Мой народ онези, които не бяха Мой народ, и възлюбена - тази, която не беше възлюбена."

Як і в Осії Він говорить: Назву Своїм народом не людей Моїх, і не улюблену улюбленою,

26 И на същото място, където им се казва: "Не сте Мой народ, там ще се нарекат синове на живия Бог."

і на місці, де сказано їм: Ви не Мій народ, там названі будуть синами Бога Живого!

27 А Исая вика за Израел: "Ако и да е броят на израелтяните като морски пясък, само остатък от тях ще се спаси;

А Ісая взиває про Ізраїля: Коли б число синів Ізраїлевих було, як морський пісок, то тільки останок спасеться,

28 з ащото Господ ще изпълни на земята казаното по правда от Него ", като го извърши и свърши скоро.

бо вирок закінчений та скорочений учинить Господь на землі!

29 И както Исая е казал в по-предишно място: "Ако Господ на Силите не беше ни оставил потомство, като Содом бихме станали и на Гомор бихме се оприличили." Израел и Благовестието

І як Ісая віщував: Коли б Господь Саваот не лишив нам насіння, то ми стали б, як Содом, і подібні були б до Гоморри!

30 И така, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;

Що ж скажемо? Що погани, які не шукали праведности, досягли праведности, тієї праведности, що від віри,

31 а Израел, който търсеше закон за придобиване на правда, не стигна до такъв закон.

а Ізраїль, що шукав Закона праведности, не досяг Закону праведности.

32 З ащо? Затова, че не го търси чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;

Чому? Бо шукали не з віри, але якби з учинків Закону; вони бо спіткнулись об камінь спотикання,

33 к акто е писано: "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; и който вярва в Него, няма да се посрами."

як написано: Ось Я кладу на Сіоні камінь спотикання та скелю спокуси, і кожен, хто вірує в Нього, не посоромиться!