1 ( По слав. 73.) Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил завинаги? Защо се е разпалил гневът Ти против овцете на пасбището Ти?

Псалом навчальний, Асафів. Нащо, Боже, назавжди Ти нас опустив, чого розпалився Твій гнів на отару Твого пасовиська?

2 С помни си за събранието Си, което си придобил от древността, което си изкупил да бъде племето, което ще имаш за наследство; спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.

Спогадай про громаду Свою, яку Ти віддавна набув, про племено спадку Свого, що його Ти був викупив, про ту гору Сіон, що на ній оселився,

3 О тправи стъпките Си горе, към постоянните запустявания, към цялото зло, което неприятелят е извършил в светилището.

підійми ж Свої стопи до вічних руїн, бо ворог усе зруйнував у святині!...

4 П ротивниците Ти реват сред мястото на събранието Ти; поставиха своите знамена за знамения.

Ревіли Твої вороги у святині Твоїй, умістили знаки за ознаки свої,

5 С танаха познати като хора, които вдигат брадва върху гъсти дървета;

виглядало то так, якби хто догори підіймав був сокири в гущавині дерева...

6 и сега всичките му ваяни изделия те събарят изведнъж с брадви и чукове.

А тепер її різьби ураз розбивають вони молотком та сокирами,

7 П редадоха на огън светилището Ти; оскверниха обиталището на името Ти, като го повалиха на земята.

Святиню Твою на огонь віддали, оселю Твого Ймення аж дощенту збезчестили...

8 К азаха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем. Изгориха всички богослужебни домове по земята.

Сказали вони в своїм серці: Зруйнуймо їх разом! і спалили в краю всі місця Божих зборів...

9 З намения да се извършат за нас, не виждаме; няма вече пророк, нито има между нас някой да знае докога ще продължава това.

Наших ознак ми не бачимо, нема вже пророка, і між нами немає такого, хто знає, аж доки це буде...

10 Д окога, Боже, противникът ще укорява? Довека ли врагът ще хули името Ти?

Аж доки, о Боже, гнобитель знущатися буде, зневажатиме ворог навіки ім'я Твоє?

11 З ащо теглиш назад ръката Си? Да! Десницата Ти? Изтегли я от пазвата Си и ги погуби.

Для чого притримуєш руку Свою та правицю Свою? З середини лоня Свого їх понищ!

12 А Бог е от древността мой Цар, Който извършва избавления сред земята.

А Ти, Боже, віддавна мій Цар, Ти чиниш спасіння посеред землі!

13 Т и си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.

Розділив Ти був море Своєю потугою, побив голови зміям на водах,

14 Т и си строшил главите на Левиатан, дал си го за ястие на народа, намиращ се в пустинята.

Ти левіятанові голову був поторощив, його Ти віддав був на їжу народові пустині,

15 Т и си разцепил скали, за да изтичат извори и потоци; пресушил си реки непресъхвали.

Ти був розділив джерело та потік, Ти висушив ріки великі!

16 Т вой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.

Твій день, а також Твоя ніч, приготовив Ти світло та сонце,

17 Т и си поставил всички предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.

всі границі землі Ти поставив, Ти літо та зиму створив!

18 П омни това, че врагът е укорил Господа и че безумни хора са похулили Твоето име.

Пам'ятай же про це: ворог знущається з Господа, а народ нерозумний зневажує Ймення Твоє!

19 Н е предавай на зверовете душата на гургулицата Си; не забравяй завинаги живота на Твоите немотни.

Не віддай звірині душі Своєї горлиці, живої Твоїх бідарів не забудь же назавжди!

20 З ачети завета Си, защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.

Споглянь же на Свій заповіт, бо темноти землі повні мешкань насилля!

21 У гнетеният да не се върне назад посрамен; сиромахът и бедният да хвалят името Ти.

Нехай не відходить пригноблений посоромленим, бідний та вбогий нехай прославляють імення Твоє!

22 С тани, Боже, защити Своето дело; помни как всеки ден безумният Те укорява.

Встань же, о Боже, судися за справу Свою, пам'ятай про щоденну наругу Свою від безумного!

23 Н е забравяй гласа на противниците Си; размирието на онези, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

Не забудь же про вереск Своїх ворогів, про галас бунтівників проти Тебе, що завжди зростає!