1 И тези са Соломонови притчи, които събраха хората на Юдейския цар Езекия:

І оце Соломонові приповісті, що зібрали люди Єзекії, Юдиного царя.

2 С лава за Бога е да скрива всяко нещо, а слава е на царете да издирват работите.

Слава Божа щоб справу сховати, а слава царів щоб розвідати справу.

3 В исочината на небето и дълбочината на земята, и сърцата на царете са неизследими.

Небо високістю, і земля глибиною, і серце царів недослідимі.

4 О тмахни нечистото от среброто и ще излезе съд за златаря.

Як відкинути жужель від срібла, то золотареві виходить посудина,

5 О тмахни нечестивите от царя и престолът му ще се утвърди в правда.

коли віддалити безбожного з-перед обличчя царевого, то справедливістю міцно поставиться трон його.

6 Н е се надигай пред царя и не стой на мястото на големците,

Перед царем не пишайся, а на місці великих не стій,

7 з ащото по-добре е да ти кажат: Мини тук, по-горе, отколкото да те сложат по-долу в присъствието на началника, когото са видели очите ти.

бо ліпше, як скажуть тобі: Ходи вище сюди! аніж тебе знизити перед шляхетним, що бачили очі твої.

8 Н е бързай да излезеш, за да се караш, да не би най-сетне да не знаеш какво правиш, когато те засрами противникът ти.

Не спішися ставати до позову, бо що будеш робити в кінці його, як тебе засоромить твій ближній?

9 Р азисквай делото си с противника си сам, но не разкривай чужди тайни,

Судися за сварку свою з своїм ближнім, але не виявляй таємниці іншого,

10 д а не би да те укори онзи, който те слуша, и твоето безчестие да остане незаличимо.

щоб тебе не образив, хто слухати буде, і щоб не вернулась на тебе обмова твоя.

11 Д ума, казана на място, е като златни ябълки в сребърни съдове.

Золоті яблука на срібнім тарелі це слово, проказане часу свого.

12 К акто е обица и украшение от чисто злато за човек, така е мъдрият изобличител за внимателното ухо.

Золотая сережка й оздоба зо щирого золота це мудрий картач для уважного уха.

13 К акто е ледената прохлада в жътвено време, така е верният посланик на тези, които го изпращат, защото освежава душата на господаря си.

Немов снігова прохолода в день жнив посол вірний для тих, хто його посилає, і він душу пана свого оживляє.

14 К ойто лъжливо се хвали за подаръци, които дава, прилича на облаци от вятър без дъжд. Правила за живот и отношението към врага

Хмари та вітер, а немає дощу це людина, що чваниться даром, та його не дає.

15 Ч рез въздържаност се склонява управител и мек език троши кости.

Володар зм'якшується терпеливістю, а м'якенький язик ломить кістку.

16 Н америш ли мед, яж само колкото ти е нужно, да не би да се преситиш от него и да го повърнеш.

Якщо мед ти знайшов, то спожий, скільки досить тобі, щоб ним не пересититися та не звернути.

17 Р ядко слагай крака си в къщата на съседа си, да не би да му досадиш и той да те намрази.

Здержуй ногу свою від дому твого товариша, щоб тобою він не переситивсь, і не зненавидів тебе.

18 Ч овек, който лъжесвидетелства против ближния си, е като чук, меч и остра стрела.

Молот, і меч, і гостра стріла, людина, що говорить на ближнього свого, як свідок брехливий.

19 Д оверие към неверен човек, в усилно време, е като счупен зъб и изкълчен крак.

Гнилий зуб та кульгава нога це надія на зрадливого радника в день твого утиску.

20 К акто е този, който съблича дрехата си в студено време, и както оцет на рана, така е и онзи, който пее песни на оскърбено сърце.

Що здіймати одежу холодного дня, що лити оцет на соду, це співати пісні серцю засмученому.

21 А ко е гладен врагът ти, дай му хляб да яде, и ако е жаден, утоли жаждата му с вода.

Якщо голодує твій ворог нагодуй його хлібом, а як спрагнений він водою напій ти його,

22 З ащото така ще натрупаш жар на главата му и Господ ще те възнагради.

бо цим пригортаєш ти жар на його голову, і Господь надолужить тобі!

23 К акто северният вятър причинява дъжд, така и тайно одумващият език - разгневено лице.

Вітер північний народжує дощ, а таємний язик сердите обличчя.

24 П о-добре е да живее някой в ъгъл на покрива, отколкото в широка къща със свадлива жена.

Ліпше жити в куті на даху, ніж з сварливою жінкою в спільному домі.

25 К акто е студената вода за жадна душа, така е добрата вест от далечна земя.

Добра звістка з далекого краю це холодна водиця на спрагнену душу.

26 П раведният, който отстъпва пред нечестивия, е като мътен извор и развален източник.

Джерело скаламучене чи зіпсутий потік це праведний, що схиляється перед безбожним.

27 Н е е добре да яде някой много мед. Така също не е славно да търсят хората своята си слава.

Їсти меду багато не добре, так досліджувати власну славу неслава.

28 К ойто не владее духа си, е като съборен град без стени.

Людина, що стриму немає для духу свого, це зруйноване місто без муру.