1 ( По слав. 30.) За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да не се посрамя до века; избави ме според правдата Си.

Для дириґетна хору. Псалом Давидів. (31-2) На Тебе надіюсь я, Господи, хай не буду повік засоромлений, визволь мене в Своїй правді!

2 П риклони към мен ухото Си; побързай да ме избавиш; бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.

(31-3) Нахили Своє ухо до мене, скоро мене порятуй, стань для мене могутньою скелею, домом твердині, щоб спас Ти мене!

3 З ащото Ти си моя канара и крепост; затова, заради името Си, ръководи ме и ме направлявай.

(31-4) Бо ти скеля моя та твердиня моя, і ради Ймення Свого Ти будеш провадити мене й керувати мене!

4 И змъкни ме от мрежата, която скришно поставиха за мене, защото Ти си моя крепост.

(31-5) Ти витягнеш з пастки мене, що на мене таємно поставили, бо Ти сила моя!

5 В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи, Боже на истината.

(31-6) У руку Твою доручаю я духа свого, і Ти мене визволиш, Господи, Боже правди!

6 М разя онези, които почитат суетните идоли; а аз уповавам на Господа.

(31-7) Я зненавидив всіх, хто шанує бовванів марних, я ж надіюсь на Господа.

7 Щ е се радвам и ще се веселя в Твоята милост, защото Ти си видял неволята ми, познал си утесненията на душата ми

(31-8) Я буду радіти та тішитися в Твоїй милості, що побачив Ти горе моє, що приглянувся Ти до скорботи моєї душі,

8 и не си ме затворил в ръката на неприятеля; поставил си краката ми на широко.

(31-9) і мене не віддав в руку ворога, на місці розлогім поставив Ти ноги мої!

9 С мили се над мене, Господи, защото съм в утеснение, чезне от скръб окото ми, душата ми и цялото ми същество ми.

(31-10) Помилуй мене, Господи, бо тісно мені, від горя вже виснажилось моє око, душа моя й нутро моє,

10 З ащото се изнури в тъга животът ми и годините ми във въздишки; поради престъплението ми отслабна силата ми и костите ми изнемощяха.

(31-11) бо скінчилось життя моє в смутку, а роки мої у квилінні, моя сила спіткнулася через мій гріх, і виснажились мої кості!

11 Н а всичките си противници станах за укор, а най-вече на ближните си, и за плашило на познайниците си; онези, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

(31-12) Я в усіх ворогів своїх став посміховищем, надто сусідам своїм, і страхіттям знайомим моїм, хто бачить надворі мене утікають від мене!

12 К ато някой умрял бях забравен от сърцето на всички; станах като счупен съд;

(31-13) Я забутий у серці, немов той небіжчик, став я немов та розбита посудина...

13 з ащото съм чул клеветите на мнозина; отвсякъде страх, като се наговаряха против мен и намислиха да отнемат живота ми.

(31-14) Бо чую багато шептання, страхання навколо, як змовляються разом на мене, вони замишляють забрати мою душу,

14 Н о аз на Теб уповавах, Господи; казах: Ти си Бог мой.

(31-15) а я покладаю надію на Тебе, о Господи, я кажу: Ти мій Бог!

15 В Твоите ръце са времената ми; избави ме от ръката на неприятелите ми и от тези, които ме гонят.

(31-16) В Твою руку кладу свою долю, Ти ж визволь мене від руки ворогів моїх і моїх переслідників!

16 Н аправи да светне лицето Ти над слугата Ти; спаси ме в милосърдието Си.

(31-17) Хай засяє обличчя Твоє на Твого раба, та спаси мене в ласці Своїй,

17 Г осподи, да не се посрамя, защото съм Те призовал; нека се посрамят нечестивите, нека млъкнат в преизподнята.

(31-18) Господи, щоб не бути мені посоромленим, що кличу до Тебе! Нехай посоромлені будуть безбожні, хай замовкнуть та йдуть до шеолу,

18 Н ека онемеят лъжливите устни, които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

(31-19) нехай заніміють облудні уста, що гидоту говорять на праведного із пихою й погордою!

19 К олко е голяма Твоята благост, която си запазил за онези, които се боят от Теб, и която си показал пред човешките синове към онези, които уповават на Тебе!

(31-20) Яка величезна Твоя доброта, яку заховав Ти для тих, хто боїться Тебе, яку приготовив для тих, хто на Тебе надіється перед людськими синами!

20 Щ е ги скриеш в скривалището на присъствието Си от човешките замисли; ще ги скриеш под покров от препирането на езици.

(31-21) Ти їх у заслоні обличчя Свого заховаєш від людських тенет, Ти їх від лихих язиків у наметі сховаєш!

21 Б лагословен да е Господ, защото си показал чудесното Си милосърдие към мене в укрепен град.

(31-22) Благословенний Господь, що вчинив мені милість чудовну Свою в оборонному місті!

22 А в тревогата си аз бях казал: Отлъчен съм от очите Ти. Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, когато извиках към Тебе.

(31-23) А я говорив у своїм побентеженні: Я відрізаний з-перед очей Твоїх! Та дійсно Ти вислухав голос благання мого, коли я до Тебе взивав...

23 В ъзлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, а въздава изобилно на онези, които се държат горделиво.

(31-24) Любіть Господа, усі святії Його, стереже Господь вірних, а гордому з лишком відплачує.

24 Д ерзайте, и нека се укрепи сърцето ви, всички, които се надявате на Господа.

(31-25) Будьте сильні, і хай буде міцне ваше серце, усі, хто надію покладає на Господа!