1 ( По слав. 137.) Давидов псалом. Ще Те славя от все сърце, ще Ти пея хваления пред боговете,

Давидів. Прославляю Тебе цілим серцем своїм, перед богами співаю Тобі!

2 щ е Ти се поклоня пред святия Твой храм и ще славя Твоето име за милосърдието Ти и за верността Ти, защото си възвеличил думата Си повече от цялото Си име.

Вклоняюсь до храму святого Твого, і славлю імення Твоє за Твоє милосердя й за правду Твою, бо звеличив Ти був над усе Своє Ймення та слово Своє!

3 В деня, когато извиках, Ти ме послуша; ободрил си ме със сила в душата ми.

Удень, як взиваю, почуєш мене, підбадьорюєш силою душу мою!

4 Щ е Те прославят, Господи, всички земни царе, когато чуят думите на Твоите уста.

Усі земні царі прославлять Тебе, Господи, будуть, бо почують вони слово уст Твоїх,

5 Д а! Ще възпяват пътищата Господни, че голяма е славата Господня.

і будуть співати про Господні дороги, бо слава Господня велика,

6 З ащото, ако и да е възвишен Господ, пак гледа към смирения; а високоумния познава отдалеч.

бо високий Господь, але бачить низького, а гордого Він пізнає іздалека!

7 Д аже ако премина през утеснение, Ти ще ме съживиш; ще простреш ръката Си против гнева на неприятелите ми; и десницата Ти ще ме избави.

Якщо серед тісноти піду, Ти оживиш мене, на лютість моїх ворогів пошлеш руку Свою, і правиця Твоя допоможе мені,

8 Г оспод ще извърши това, което е потребно за мене. Господи, понеже милостта Ти трае довека, не оставяй делата на Своите ръце.

для мене Господь оце виконає! Твоя милість, о Господи, вічна, чинів Своєї руки не полиш!