1 А даже при първия завет имаше постановления за богослужение, имаше и земно светилище.

Мав же і перший заповіт постанови богослужби та світську святиню.

2 З ащото беше приготвена скиния, в първата част на която бяха светилникът, трапезата и присъствените хлябове; която част се казва святото място;

Була бо уряджена перша скинія, яка зветься святиня, а в ній був свічник, і стіл, і жертвенні хліби.

3 а зад втората завеса беше онази част от скинията, която се казваше пресвятото място,

А за другою заслоною скинія, що зветься Святеє Святих.

4 к ъдето бяха златната кадилница и ковчегът на завета, отвсякъде обкован със злато, в който бяха златната стомна, съдържаща манната, Аароновият жезъл, който процъфтя, и плочите на завета;

Мала вона золоту кадильницю й ковчега заповіту, усюди обкутого золотом, а в нім золота посудина з манною, і розцвіле жезло Ааронове та таблиці заповіту.

5 и над него бяха херувимите на Божията слава, които осеняваха умилостивилището; за които не е сега време да говорим подробно.

А над ним херувими слави, що затінювали престола благодаті, про що говорити докладно тепер не потрібно.

6 И когато тези неща бяха така приготвени, в първата част на скинията свещениците влизаха постоянно да извършват богослужението;

При такому ж урядженні до першої скинії входили завжди священики, правлячи служби Богові,

7 а във втората веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на народа, извършени в незнание.

а до другої раз на рік сам первосвященик, не без крови, яку він приносить за себе й за людські провини.

8 С това Святият Дух показваше, че пътят за светилището не е бил открит, докато е стояла още външната скиния,

Святий Дух виявляє оцим, що ще не відкрита дорога в святиню, коли ще стоїть перша скинія.

9 к оято е образ на сегашното време, съгласно което се принасят дарове и жертви, които не могат да направят поклонника съвършено чист, що се отнася до неговата съвест,

Вона образ для часу теперішнього, за якого приносяться дари та жертви, що того не можуть вдосконалити, щодо сумління того, хто служить,

10 п онеже се състоят само в ядене, пиене и разни умивания - плътски постановления, наложени до едно време на преобразуване. Съвършената жертва на Исус Христос

що тільки в потравах та в напоях, та в різних обмиваннях, в уставах тілесних, установлено їх аж до часу направи.

11 А понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, т. е. не от настоящото творение,

Але Христос, Первосвященик майбутнього доброго, прийшов із більшою й досконалішою скинією, нерукотворною, цебто не цього втворення,

12 в еднъж завинаги в светилището, и то не с кръв от козли и от телци, а със собствената Си кръв, и придоби за нас вечно изкупление.

і не з кров'ю козлів та телят, але з власною кров'ю увійшов до святині один раз, та й набув вічне відкуплення.

13 З ащото ако кръвта от козли и телета и пепелта от юница, с които се поръсваха осквернените, освещава за очистването на тялото,

Бо коли кров козлів та телят та попіл із ялівок, як покропить нечистих, освячує їх на очищення тіла,

14 т о колко повече кръвта на Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бога, ще очисти съвестта ви от мъртвите дела, за да служите на живия Бог!

скільки ж більш кров Христа, що Себе непорочного Богу приніс Святим Духом, очистить наше сумління від мертвих учинків, щоб служити нам Богові Живому!

15 П о тази причина Той е посредник на един нов завет, така че призваните да получават обещаното вечно наследство чрез смъртта, станала за изкупване престъпленията, извършени при първия завет.

Тому Він Посередник Нового Заповіту, щоб через смерть, що була для відкуплення від переступів, учинених за першого заповіту, покликані прийняли обітницю вічного спадку.

16 З ащото където има завещание, за изпълнението му трябва да се докаже и смъртта на завещателя.

Бо де заповіт, там має відбутися смерть заповітника,

17 З ащото завещанието влиза в сила, само където се е случила смърт, понеже никога няма сила, докато е жив завещателят.

заповіт бо важливий по мертвих, бо нічого не варт він, як живе заповітник.

18 З атова дори и първият завет не беше утвърден без кръв.

Тому й перший заповіт освячений був не без крови:

19 З ащото след като Моисей изговори всяка заповед от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и на козлите с вода, червена вълна и исоп и поръси както самата книга, така и целия народ, и казваше:

Коли бо Мойсей сповістив був усі заповіді за Законом усьому народові, він узяв кров козлів та телят із водою й червоною вовною та з ісопом, та й покропив і саму оту книгу, і людей,

20 " Това е кръвта, пролята при завета, който Бог е заповядал спрямо вас."

проказуючи: Це кров заповіту, що його наказав для вас Бог!

21 П ри това той по същия начин поръси с кръвта и скинията, и всички служебни съдове.

Так само і скинію, і ввесь посуд служебний покропив він кров'ю.

22 И почти мога да кажа, че по закона всичко се очиства с кръв; и без проливане на кръв няма прощение.

І майже все за Законом кров'ю очищується, а без пролиття крови не має відпущення.

23 И така, необходимо беше образите на небесните неща да се очистват с тези жертви, а самите небесни неща - с жертви, по-добри от тях.

Отож, треба було, щоб образи небесного очищалися цими, а небесне саме кращими від оцих жертвами.

24 З ащото Христос влезе не в ръкотворно светилище, образ на истинското, но в самите небеса, за да се яви вече пред Божието лице за нас;

Бо Христос увійшов не в рукотворну святиню, що була на взір правдивої, але в саме небо, щоб з'явитись тепер перед Божим лицем за нас,

25 и не за да принася Себе Си много пъти, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв

і не тому, щоб часто приносити в жертву Себе, як первосвященик увіходить у святиню кожнорічно із кров'ю чужою,

26 ( иначе Той трябва да е страдал много пъти от създанието на света), а на дело в края на вековете се яви веднъж да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.

бо інакше Він мусів би часто страждати ще від закладин світу, а тепер Він з'явився один раз на схилку віків, щоб власною жертвою знищити гріх.

27 И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд,

І як людям призначено вмерти один раз, потім же суд,

28 т ака и Христос, като беше принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на онези, които Го очакват.

так і Христос один раз був у жертву принесений, щоб понести гріхи багатьох, і не в справі гріха другий раз з'явитися тим, хто чекає Його на спасіння.