1 П о-добре сух залък и мир с него, отколкото къща, пълна с пируване и разпра с него.
Ліпший черствий кусок зо спокоєм, ніж дім, повний учти м'ясної зо сваркою.
2 Б лагоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.
Раб розумний панує над сином безпутнім, і серед братів він поділить спадок.
3 Г орнилото е за среброто и пещта за златото, а Господ изпитва сърцата.
Для срібла топильна посудина, а горно для золота, Господь же серця випробовує.
4 З лосторникът слуша беззаконните устни и лъжецът дава ухо на лошия език.
Лиходій слухається уст безбожних, слухає неправдомов язика лиходійного.
5 К ойто се присмива на бедния, нанася позор на Създателя му, и който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
Хто сміється з убогого, той ображає свого Творця, хто радіє з нещастя, не буде такий без вини.
6 Д еца на деца са венец на старците и бащите са слава на децата им.
Корона для старших онуки, а пишнота дітей їхні батьки.
7 Х убава реч не подхожда на безумния, много по-малко - лъжливи устни на началника.
Не пристойна безумному мова поважна, а тим більше шляхетному мова брехлива.
8 П одаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; накъдето и да бъде обърнат, той се показва изящен.
Хабар в очах його власника самоцвіт: до всього, до чого повернеться, буде щастити йому.
9 К ойто покрива престъпление, търси любов, а който говори много за работата, разделя най-близки приятели.
Хто шукає любови провину ховає, хто ж про неї повторює, розгонює друзів.
10 И зобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича на безумния.
На розумного більше впливає одне остереження, як на глупака сто ударів.
11 З лият човек търси само бунтове, затова жесток пратеник е изпратен против него.
Злий шукає лише неслухняности, та вісник жорстокий на нього пошлеться.
12 П о-добре някой да срещне мечка, лишена от малките си, отколкото безумен човек в буйството му. Мъдрост в поведението
Ліпше спіткати обездітнену ведмедицю, що кидається на людину, аніж нерозумного в глупоті його.
13 К ойто въздава зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.
Хто відплачує злом за добро, не відступить лихе з його дому.
14 З апочването на разпра е, както когато някой отваря път на вода, затова оставѝ препирнята, преди да има каране.
Почин сварки то прорив води, тому перед вибухом сварки покинь ти її!
15 К ойто оправдава нечестивия и който осъжда праведния - и двамата са мерзост за Господа.
Хто оправдує несправедливого, і хто засуджує праведного, обидва вони Господеві огидні.
16 К акво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, когато няма ум?
Нащо ті гроші в руці нерозумного, щоб мудрість купити, як мозку нема?
17 П риятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда.
Правдивий друг любить за всякого часу, в недолі ж він робиться братом.
18 Ч овек без разум дава ръка и става поръчител на ближния си.
Людина, позбавлена розуму, ручиться, поруку дає за друга свого.
19 К ойто обича препирни, обича престъпления, и който построи високо вратата си, търси пагуба.
Хто сварку кохає, той любить гріх; хто ж підвищує уста свої, той шукає нещастя.
20 К ойто има опако сърце, не намира добро, и който има извратен език, изпада в нещастие.
Людина лукавого серця не знайде добра, хто ж лукавить своїм язиком, упаде в зло.
21 К ойто ражда безумен син, ще има скръб, и бащата на глупавия няма радост.
Хто родить безумного, родить на смуток собі, і не потішиться батько безглуздого.
22 В еселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите.
Серце радісне добре лікує, а пригноблений дух сушить кості.
23 Н ечестивият приема подарък изпод пазва, за да изкриви пътищата на правосъдието.
Безбожний таємно бере хабара, щоб зігнути путі правосуддя.
24 М ъдростта е пред лицето на разумния, а очите на безумния са към краищата на земята.
З обличчям розумного мудрість, а очі глупця аж на кінці землі.
25 Б езумен син е тъга на баща си и горест на тази, която го е родила.
Нерозумний син смуток для батька, для своєї ж родительки гіркість.
26 Н е е добре да се глобява праведният, нито да се бие благородният за справедливостта им.
Не добре карати справедливого, бити шляхетних за щирість!
27 К ойто щади думите си, е умен, и търпеливият човек е благоразумен.
Хто слова свої стримує, той знає пізнання, і холоднокровний розумна людина.
28 Д аже и безумният, когато мълчи, се смята за мъдър, и когато затваря устата си, се смята за разумен.
І глупак, як мовчить, уважається мудрим, а як уста свої закриває розумним.