1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

Мій дух заламавсь, мої дні погасають, зостались мені самі гроби!...

2 С игурно ми се присмиват; и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

Дійсно, насмішки зо мною, й моє око в розгірченні їхнім ночує...

3 Д ай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; кой друг би дал ръка за мене,

Поклади, дай заставу за мене Ти Сам, хто ж то той, що умову зо мною заб'є по руках?

4 з ащото си скрил сърцето им от разум, затова няма да ги възвисиш.

Бо від розуміння закрив Ти їх серце тому не звеличуєш їх.

5 К ойто заради плячка предава приятели, очите на децата му ще изтекат.

Він призначує ближніх на поділ, а очі синів його темніють,

6 Т ой ме е поставил и поговорка на народа; и за укор станах аз пред тях.

Він поставив мене за прислів'я в народів, і став я таким, на якого плюють...

7 П омрачиха очите ми от скръб и всичките ми телесни части станаха като сянка.

З безталання потемніло око моє, а всі члени мої як та тінь...

8 П равдивите ще се почудят на това и невинният ще се повдигне против нечестивия.

Праведники остовпіють на це, і невинний встає на безбожного.

9 А праведният ще се държи в пътя си и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.

І праведний буде держатись дороги своєї, а хто чисторукий побільшиться в силі.

10 А вие всички, моля, пак елате; обаче няма да мога да намеря между вас един разумен.

Але всі ви повернетеся, і приходьте, та я не знаходжу між вами розумного...

11 Д ните ми преминаха; намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха.

Мої дні проминули, порвалися думи мої, мого серця маєток,

12 Н ощта скоро ще замести деня; светлината е близо до тъмнината.

вони мені ніч обертають на день, наближують світло при темряві!

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината,

Якщо сподіваюсь, то тільки шеолу, як дому свого, в темноті постелю своє ложе...

14 а ко съм викал към тлението: Баща си ми ти, - към червеите: Майка и сестра сте ми,

До гробу я кличу: О батьку ти мій! До черви: Моя мамо та сестро моя!...

15 т о къде е сега надеждата ми? Да! Кой ще види надеждата ми?

Де ж тоді та надія моя? А надія моя, хто побачить її?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, когато едновременно ще има покой в пръстта.

До шеолових засувів зійде вона, коли зійдемо разом до пороху...