1 Д ухът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.

My spirit hath been destroyed, My days extinguished -- graves for me.

2 С игурно ми се присмиват; и окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!

If not -- mockeries with me. And in their provocations mine eye lodgeth.

3 Д ай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; кой друг би дал ръка за мене,

Place, I pray Thee, my pledge with Thee; Who is he that striketh hand with me?

4 з ащото си скрил сърцето им от разум, затова няма да ги възвисиш.

For their heart Thou hast hidden From understanding, Therefore Thou dost not exalt them.

5 К ойто заради плячка предава приятели, очите на децата му ще изтекат.

For a portion he sheweth friendship, And the eyes of his sons are consumed.

6 Т ой ме е поставил и поговорка на народа; и за укор станах аз пред тях.

And he set me up for a proverb of the peoples, And a wonder before them I am.

7 П омрачиха очите ми от скръб и всичките ми телесни части станаха като сянка.

And dim from sorrow is mine eye, And my members as a shadow all of them.

8 П равдивите ще се почудят на това и невинният ще се повдигне против нечестивия.

Astonished are the upright at this, And the innocent against the profane Stirreth himself up.

9 А праведният ще се държи в пътя си и който има чисти ръце, ще увеличава силата си.

And the righteous layeth hold his way, And the clean of hands addeth strength, And -- dumb are they all.

10 А вие всички, моля, пак елате; обаче няма да мога да намеря между вас един разумен.

Return, and come in, I pray you, And I find not among you a wise man.

11 Д ните ми преминаха; намеренията ми и желанията на сърцето ми пресъхнаха.

My days have passed by, My devices have been broken off, The possessions of my heart!

12 Н ощта скоро ще замести деня; светлината е близо до тъмнината.

Night for day they appoint, Light near because of darkness.

13 А ко очаквам преизподнята за мое жилище, ако съм постлал постелката си в тъмнината,

If I wait -- Sheol my house, In darkness I have spread out my couch.

14 а ко съм викал към тлението: Баща си ми ти, - към червеите: Майка и сестра сте ми,

To corruption I have called: -- `Thou my father.' `My mother' and `my sister' -- to the worm.

15 т о къде е сега надеждата ми? Да! Кой ще види надеждата ми?

And where now my hope? Yea, my hope, who doth behold it?

16 П ри вратите на преизподнята ще слезе тя, когато едновременно ще има покой в пръстта.

the parts of Sheol ye go down, If together on the dust we may rest.