1 И така минаха отвъд езерото в Гадаринската страна.

And they came to the other side of the sea, to the region of the Gadarenes,

2 И като слезе от ладията, в същия миг от гробищата излезе насреща Му един човек с нечист дух.

and he having come forth out of the boat, immediately there met him out of the tombs a man with an unclean spirit,

3 Т ой живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига;

who had his dwelling in the tombs, and not even with chains was any one able to bind him,

4 з ащото много пъти го бяха вързвали в окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

because that he many times with fetters and chains had been bound, and pulled in pieces by him had been the chains, and the fetters broken in pieces, and none was able to tame him,

5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете той викаше и се изпонарязваше с камъни.

and always, night and day, in the mountains, and in the tombs he was, crying and cutting himself with stones.

6 А като видя Исус отдалеч, завтече се и Му се поклони;

And, having seen Jesus from afar, he ran and bowed before him,

7 и изкрещя със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.

and having called with a loud voice, he said, `What -- to me and to thee, Jesus, Son of God the Most High? I adjure thee by God, mayest thou not afflict me!'

8 ( Защото Исус му казваше: Излез от човека, душе нечисти! )

(for he said to him, `Come forth, spirit unclean, out of the man,')

9 А Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

and he was questioning him, `What thy name?' and he answered, saying, `Legion my name, because we are many;'

10 И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.

and he was calling on him much, that he may not send them out of the region.

11 А там, на хълма, пасеше голямо стадо свине.

And there was there, near the mountains, a great herd of swine feeding,

12 И бесовете Му се молиха: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

and all the demons did call upon him, saying, `Send us to the swine, that into them we may enter;'

13 И сус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото и се издавиха в езерото.

and immediately Jesus gave them leave, and having come forth, the unclean spirits did enter into the swine, and the herd did rush down the steep place to the sea -- and they were about two thousand -- and they were choked in the sea.

14 А онези, които ги пасяха, побегнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.

And those feeding the swine did flee, and told in the city, and in the fields, and they came forth to see what it is that hath been done;

15 И като дойдоха при Исус, видяха онзи, който преди беше обладан от бесове, в когото беше легионът, да седи облечен и с ума си; и се изпълниха със страх.

and they come unto Jesus, and see the demoniac, sitting, and clothed, and right-minded -- him having had the legion -- and they were afraid;

16 А онези, които бяха видели, им разказваха за станалото с обладания от бесовете и за свинете.

and those having seen, declared to them how it had come to pass to the demoniac, and about the swine;

17 И те започнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

and they began to call upon him to go away from their borders.

18 И когато влизаше в ладията, този, който преди беше обладан от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

And he having gone into the boat, the demoniac was calling on him that he may be with him,

19 Т ой обаче не му позволи, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какво е направил Господ за теб и как се смили над теб.

and Jesus did not suffer him, but saith to him, `Go away to thy house, unto thine own, and tell them how great things the Lord did to thee, and dealt kindly with thee;

20 И човекът тръгна и започна да разгласява в Десетоградие какви неща направи с него Исус; и всички се чудеха. Излекуването на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир

and he went away, and began to proclaim in the Decapolis how great things Jesus did to him, and all were wondering.

21 К огато Исус пак премина с ладията на отсрещната страна, при Него се събра голямо множество; и Той беше край езерото.

And Jesus having passed over in the boat again to the other side, there was gathered a great multitude to him, and he was near the sea,

22 И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му

and lo, there doth come one of the chiefs of the synagogue, by name Jairus, and having seen him, he doth fall at his feet,

23 и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

and he was calling upon him much, saying -- `My little daughter is at the last extremity -- that having come, thou mayest lay on her hands, so that she may be saved, and she shall live;'

24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.

and he went away with him. And there was following him a great multitude, and they were thronging him,

25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години

and a certain woman, having an issue of blood twelve years,

26 и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше ѝ станало по-зле,

and many things having suffered under many physicians, and having spent all that she had, and having profited nothing, but rather having come to the worse,

27 к ато чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.

having heard about Jesus, having come in the multitude behind, she touched his garment,

28 З ащото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

for she said -- `If even his garments I may touch, I shall be saved;'

29 И веднага кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

and immediately was the fountain of her blood dried up, and she knew in the body that she hath been healed of the plague.

30 И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми?

And immediately Jesus having known in himself that out of him power had gone forth, having turned about in the multitude, said, `Who did touch my garments?'

31 У чениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?

and his disciples said to him, `Thou seest the multitude thronging thee, and thou sayest, `Who did touch me!'

32 Н о Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.

And he was looking round to see her who did this,

33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

and the woman, having been afraid, and trembling, knowing what was done on her, came, and fell down before him, and told him all the truth,

34 А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.

and he said to her, `Daughter, thy faith hath saved thee; go away in peace, and be whole from thy plague.'

35 Д окато Той още говореше, дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?

As he is yet speaking, there come from the chief of the synagogue's, saying -- `Thy daughter did die, why still dost thou harass the Teacher?'

36 А Исус, като дочу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

And Jesus immediately, having heard the word that is spoken, saith to the chief of the synagogue, `Be not afraid, only believe.'

37 И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.

And he did not suffer any one to follow with him, except Peter, and James, and John the brother of James;

38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и нареждаха на висок глас.

and he cometh to the house of the chief of the synagogue, and seeth a tumult, much weeping and wailing;

39 С лед като Исус влезе, им каза: Защо така се вълнувате и плачете? Детето не е умряло, а спи.

and having gone in he saith to them, `Why do ye make a tumult, and weep? the child did not die, but doth sleep;

40 А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всички, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето.

and they were laughing at him. And he, having put all forth, doth take the father of the child, and the mother, and those with him, and goeth in where the child is lying,

41 И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми; което значи: Момиче, на тебе казвам, стани!

and, having taken the hand of the child, he saith to her, `Talitha cumi;' which is, being interpreted, `Damsel (I say to thee), arise.'

42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. В същия миг те се смаяха твърде много.

And immediately the damsel arose, and was walking, for she was twelve years; and they were amazed with a great amazement,

43 И сус строго им заръча никой да не научи за това; и заповяда да ѝ дадат да яде.

and he charged them much, that no one may know this thing, and he said that there be given to her to eat.