1 И така минаха отвъд езерото в Гадаринската страна.

And they came to the other side of the sea, into the country of the Gerasenes.

2 И като слезе от ладията, в същия миг от гробищата излезе насреща Му един човек с нечист дух.

And when he was come out of the boat, straightway there met him out of the tombs a man with an unclean spirit,

3 Т ой живееше в гробищата и никой вече не можеше да го върже дори с верига;

who had his dwelling in the tombs: and no man could any more bind him, no, not with a chain;

4 з ащото много пъти го бяха вързвали в окови и с вериги, но той беше разкъсвал веригите и счупвал оковите; и никой нямаше сила да го укроти.

because that he had been often bound with fetters and chains, and the chains had been rent asunder by him, and the fetters broken in pieces: and no man had strength to tame him.

5 И всякога, нощем и денем, в гробищата и по хълмовете той викаше и се изпонарязваше с камъни.

And always, night and day, in the tombs and in the mountains, he was crying out, and cutting himself with stones.

6 А като видя Исус отдалеч, завтече се и Му се поклони;

And when he saw Jesus from afar, he ran and worshipped him;

7 и изкрещя със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи.

and crying out with a loud voice, he saith, What have I to do with thee, Jesus, thou Son of the Most High God? I adjure thee by God, torment me not.

8 ( Защото Исус му казваше: Излез от човека, душе нечисти! )

For he said unto him, Come forth, thou unclean spirit, out of the man.

9 А Исус го попита: Как ти е името? А той Му каза: Легион ми е името; защото сме мнозина.

And he asked him, What is thy name? And he saith unto him, My name is Legion; for we are many.

10 И много Му се молеше да не ги изпраща вън от страната.

And he besought him much that he would not send them away out of the country.

11 А там, на хълма, пасеше голямо стадо свине.

Now there was there on the mountain side a great herd of swine feeding.

12 И бесовете Му се молиха: Прати ни в свинете, за да влезем в тях.

And they besought him, saying, Send us into the swine, that we may enter into them.

13 И сус им позволи. И нечистите духове излязоха и влязоха в свинете; и стадото, на брой около две хиляди, се спусна по стръмнината в езерото и се издавиха в езерото.

And he gave them leave. And the unclean spirits came out, and entered into the swine: and the herd rushed down the steep into the sea, in number about two thousand; and they were drowned in the sea.

14 А онези, които ги пасяха, побегнаха и известиха това в града и по селата. И жителите дойдоха да видят какво е станало.

And they that fed them fled, and told it in the city, and in the country. And they came to see what it was that had come to pass.

15 И като дойдоха при Исус, видяха онзи, който преди беше обладан от бесове, в когото беше легионът, да седи облечен и с ума си; и се изпълниха със страх.

And they come to Jesus, and behold him that was possessed with demons sitting, clothed and in his right mind, even him that had the legion: and they were afraid.

16 А онези, които бяха видели, им разказваха за станалото с обладания от бесовете и за свинете.

And they that saw it declared unto them how it befell him that was possessed with demons, and concerning the swine.

17 И те започнаха да Му се молят да си отиде от техните предели.

And they began to beseech him to depart from their borders.

18 И когато влизаше в ладията, този, който преди беше обладан от бесове, Му се молеше да бъде заедно с Него.

And as he was entering into the boat, he that had been possessed with demons besought him that he might be with him.

19 Т ой обаче не му позволи, а му каза: Иди си у дома при своите и им кажи какво е направил Господ за теб и как се смили над теб.

And he suffered him not, but saith unto him, Go to thy house unto thy friends, and tell them how great things the Lord hath done for thee, and how he had mercy on thee.

20 И човекът тръгна и започна да разгласява в Десетоградие какви неща направи с него Исус; и всички се чудеха. Излекуването на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир

And he went his way, and began to publish in Decapolis how great things Jesus had done for him: and all men marvelled.

21 К огато Исус пак премина с ладията на отсрещната страна, при Него се събра голямо множество; и Той беше край езерото.

And when Jesus had crossed over again in the boat unto the other side, a great multitude was gathered unto him; and he was by the sea.

22 И дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му

And there cometh one of the rulers of the synagogue, Jairus by name; and seeing him, he falleth at his feet,

23 и много Му се молеше, като казваше: Малката ми дъщеря е на умиране; моля Ти се да дойдеш и да положиш ръце на нея, за да оздравее и да живее.

and beseecheth him much, saying, My little daughter is at the point of death: I pray thee, that thou come and lay thy hands on her, that she may be made whole, and live.

24 И Той отиде с него; и едно голямо множество вървеше след Него и хората Го притискаха.

And he went with him; and a great multitude followed him, and they thronged him.

25 И една жена, която беше имала кръвотечение дванадесет години

And a woman, who had an issue of blood twelve years,

26 и беше страдала много от мнозина лекари, и беше похарчила за лечение целия си имот, без да види някаква полза, а, напротив, беше ѝ станало по-зле,

and had suffered many things of many physicians, and had spent all that she had, and was nothing bettered, but rather grew worse,

27 к ато чу отзивите за Исус, промъкна се сред навалицата отзад и се допря до дрехата Му.

having heard the things concerning Jesus, came in the crowd behind, and touched his garment.

28 З ащото си казваше: Ако само се допра до дрехата Му, ще оздравея.

For she said, If I touch but his garments, I shall be made whole.

29 И веднага кръвотечението ѝ престана и тя усети в тялото си, че се изцели от болестта.

And straightway the fountain of her blood was dried up; and she felt in her body that she was healed of her plague.

30 И веднага Исус, като усети в Себе Си, че от Него излезе сила, обърна се към множеството и попита: Кой се допря до дрехите Ми?

And straightway Jesus, perceiving in himself that the power proceeding from him had gone forth, turned him about in the crowd, and said, Who touched my garments?

31 У чениците Му отговориха: Ти виждаш, че народът Те притиска, а казваш: Кой се допря до Мене?

And his disciples said unto him, Thou seest the multitude thronging thee, and sayest thou, Who touched me?

32 Н о Той се оглеждаше, за да види тази, която беше направила това.

And he looked round about to see her that had done this thing.

33 А жената, уплашена и разтреперана, като знаеше станалото с нея, дойде и падна пред Него и Му каза цялата истина.

But the woman fearing and trembling, knowing what had been done to her, came and fell down before him, and told him all the truth.

34 А Той ѝ каза: Дъще, твоята вяра те изцели; иди си с мир и бъди здрава от болестта си.

And he said unto her, Daughter, thy faith hath made thee whole; go in peace, and be whole of thy plague.

35 Д окато Той още говореше, дойдоха от къщата на началника на синагогата и казаха: Дъщеря ти умря; защо още затрудняваш Учителя?

While he yet spake, they come from the ruler of the synagogue's house saying, Thy daughter is dead: why troublest thou the Teacher any further?

36 А Исус, като дочу това, което си говореха, каза на началника на синагогата: Не бой се, само вярвай.

But Jesus, not heeding the word spoken, saith unto the ruler of the synagogue, Fear not, only believe.

37 И не позволи на никого да Го придружи освен на Петър, Яков и Якововия брат Йоан.

And he suffered no man to follow with him, save Peter, and James, and John the brother of James.

38 И като дойдоха до къщата на началника на синагогата, Той видя вълнение и мнозина, които плачеха и нареждаха на висок глас.

And they come to the house of the ruler of the synagogue; and he beholdeth a tumult, and many weeping and wailing greatly.

39 С лед като Исус влезе, им каза: Защо така се вълнувате и плачете? Детето не е умряло, а спи.

And when he was entered in, he saith unto them, Why make ye a tumult, and weep? the child is not dead, but sleepeth.

40 А те Му се присмиваха. Но Той, като изкара навън всички, взе бащата и майката на детето и онези, които бяха с Него, и влезе там, където беше детето.

And they laughed him to scorn. But he, having put them all forth, taketh the father of the child and her mother and them that were with him, and goeth in where the child was.

41 И като хвана детето за ръка, му каза: Талита куми; което значи: Момиче, на тебе казвам, стани!

And taking the child by the hand, he saith unto her, Talitha cumi; which is, being interpreted, Damsel, I say unto thee, Arise.

42 И момичето веднага стана и започна да ходи, защото беше на дванадесет години. В същия миг те се смаяха твърде много.

And straightway the damsel rose up, and walked; for she was twelve years old. And they were amazed straightway with a great amazement.

43 И сус строго им заръча никой да не научи за това; и заповяда да ѝ дадат да яде.

And he charged them much that no man should know this: and he commanded that something should be given her to eat.