1 А преди празника Пасха Исус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби.

Now before the feast of the passover, Jesus knowing that his hour was come that he should depart out of this world unto his Father, having loved his own that were in the world, he loved them unto the end.

2 И когато беше готова вечерята, като дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде,

And during supper, the devil having already put into the heart of Judas Iscariot, Simon's son, to betray him,

3 И сус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива,

Jesus, knowing that the Father had given all the things into his hands, and that he came forth from God, and goeth unto God,

4 с тана от вечерята, свали горните Си дрехи, взе престилка и я препаса.

riseth from supper, and layeth aside his garments; and he took a towel, and girded himself.

5 П осле наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с престилката, с която беше препасан.

Then he poureth water into the basin, and began to wash the disciples' feet, and to wipe them with the towel wherewith he was girded.

6 И когато стигна до Симон Петър, той каза: Господи, Ти ли ще ми умиеш краката?

So he cometh to Simon Peter. He saith unto him, Lord, dost thou wash my feet?

7 И сус му отговори: Това, което Аз правя, ти сега не осъзнаваш, но после ще разбереш.

Jesus answered and said unto him, What I do thou knowest not now; but thou shalt understand hereafter.

8 П етър Му каза: Ти няма да умиеш краката ми вовеки. Исус му отговори: Ако не те умия, нямаш дял с Мене.

Peter saith unto him, Thou shalt never wash my feet. Jesus answered him, If I wash thee not, thou hast no part with me.

9 С имон Петър каза: Господи, не само краката ми, но и ръцете ми и главата ми.

Simon Peter saith unto him, Lord, not my feet only, but also my hands and my head.

10 И сус му каза: Който се е окъпал, няма нужда да умие друго освен краката си, а целият е чист; и вие сте чисти, но не всички.

Jesus saith to him, He that is bathed needeth not save to wash his feet, but is clean every whit: and ye are clean, but not all.

11 З ащото Той знаеше кой щеше да Го предаде; затова и каза: Не всички сте чисти.

For he knew him that should betray him; therefore said he, Ye are not all clean.

12 А като уми краката им и си взе горните дрехи, седна пак и им каза: Знаете ли какво направих?

So when he had washed their feet, and taken his garments, and sat down again, he said unto them, Know ye what I have done to you?

13 В ие Ме наричате Учител и Господ; и право казвате, защото съм такъв.

Ye call me, Teacher, and, Lord: and ye say well; for so I am.

14 И така, ако Аз, Господ и Учител, ви умих краката, то и вие сте длъжни един на друг да си миете краката.

If I then, the Lord and the Teacher, have washed your feet, ye also ought to wash one another's feet.

15 З ащото ви дадох пример да правите и вие, както Аз направих на вас.

For I have given you an example, that ye also should do as I have done to you.

16 И стина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.

Verily, verily, I say unto you, a servant is not greater than his lord; neither one that is sent greater than he that sent him.

17 К ато знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

If ye know these things, blessed are ye if ye do them.

18 Н е говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се изпълни писаното: "Който я̀де хляба Ми, той вдигна своята пета против Мен."

I speak not of you all: I know whom I have chosen: but that the scripture may be fulfilled: He that eateth my bread lifted up his heel against me.

19 О тсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че Аз съм Този, за Когото ви говорих.

From henceforth I tell you before it come to pass, that, when it is come to pass, ye may believe that I am he.

20 И стина, истина ви казвам: Който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил. Исус предсказва, че ще бъде предаден

Verily, verily, I say unto you, he that receiveth whomsoever I send receiveth me; and he that receiveth me receiveth him that sent me.

21 К ато каза това, Исус се развълнува в духа Си и засвидетелства: Истина, истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде.

When Jesus had thus said, he was troubled in the spirit, and testified, and said, Verily, verily, I say unto you, that one of you shall betray me.

22 У чениците се спогледаха помежду си, като недоумяваха за кого говори.

The disciples looked one on another, doubting of whom he spake.

23 А на трапезата един от учениците, когото Исус обичаше, се беше облегнал на скута на Исус.

There was at the table reclining in Jesus' bosom one of his disciples, whom Jesus loved.

24 З атова Симон Петър му кимна и му каза: Кажи ни за кого говори.

Simon Peter therefore beckoneth to him, and saith unto him, Tell us who it is of whom he speaketh.

25 А той, както се беше облегнал на скута на Исус, се обърна и Му каза: Господи, кой е той ?

He leaning back, as he was, on Jesus' breast saith unto him, Lord, who is it?

26 И сус отговори: Той е онзи, за когото ще натопя залъка и ще му го дам. И така, като натопи залъка, взе и го подаде на Юда Симонов Искариотски.

Jesus therefore answereth, He it is, for whom I shall dip the sop, and give it him. So when he had dipped the sop, he taketh and giveth it to Judas, the son of Simon Iscariot.

27 И тогава, след залъка, Сатана влезе в него. Тогава Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.

And after the sop, then entered Satan into him. Jesus therefore saith unto him, What thou doest, do quickly.

28 А никой от седящите на трапезата не разбра защо му каза това;

Now no man at the table knew for what intent he spake this unto him.

29 з ащото някои мислеха, понеже Юда държеше касата, че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.

For some thought, because Judas had the bag, that Jesus said unto him, Buy what things we have need of for the feast; or, that he should give something to the poor.

30 И така, като прие залъка, Юда веднага излезе; а беше нощ. Новата заповед за любовта

He then having received the sop went out straightway: and it was night.

31 А когато излезе, Исус каза: Сега се прослави Човешкият Син и Бог се прослави в Него;

When therefore he was gone out, Jesus saith, Now is the Son of man glorified, and God is glorified in him;

32 и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.

and God shall glorify him in himself, and straightway shall he glorify him.

33 Д ечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите и както казах на юдеите, така и на вас казвам сега - където отивам Аз, вие не можете да дойдете.

Little children, yet a little while I am with you. Ye shall seek me: and as I said unto the Jews, Whither I go, ye cannot come; so now I say unto you.

34 Н ова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг.

A new commandment I give unto you, that ye love one another; even as I have loved you, that ye also love one another.

35 П о това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си. Исус предсказва отричането на Петър

By this shall all men know that ye are my disciples, if ye have love one to another.

36 С имон Петър Му каза: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където Аз отивам, ти сега не можеш да дойдеш, но по-късно ще дойдеш.

Simon Peter saith unto him, Lord, whither goest thou? Jesus answered, Whither I go, thou canst not follow now; but thou shalt follow afterwards.

37 П етър Му каза: Господи, защо да не мога да Те последвам сега? Живота си ще дам за Теб.

Peter saith unto him, Lord, why cannot I follow thee even now? I will lay down my life for thee.

38 И сус отговори: Живота си ли ще дадеш за Мен? Истина, истина ти казвам: Петелът няма да е пропял, преди да си се отрекъл три пъти от Мене.

Jesus answereth, Wilt thou lay down thy life for me? Verily, verily, I say unto thee, The cock shall not crow, till thou hast denied me thrice.