1 В същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото.

On that day went Jesus out of the house, and sat by the sea side.

2 И при Него се събраха големи множества, така че Той влезе и седна в една ладия, а целият народ стоеше на брега.

And there were gathered unto him great multitudes, so that he entered into a boat, and sat; and all the multitude stood on the beach.

3 И им говореше много неща с притчи, като казваше: Ето, сеячът излезе да сее;

And he spake to them many things in parables, saying, Behold, the sower went forth to sow;

4 и като сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.

and as he sowed, some seeds fell by the way side, and the birds came and devoured them:

5 А други паднаха на скалисти места, където нямаше много пръст; и много скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

and others fell upon the rocky places, where they had not much earth: and straightway they sprang up, because they had no deepness of earth:

6 а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

and when the sun was risen, they were scorched; and because they had no root, they withered away.

7 Д руги пък паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха.

And others fell upon the thorns; and the thorns grew up and choked them:

8 А други паднаха на добрата земя и дадоха плод - кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.

and others fell upon the good ground, and yielded fruit, some a hundredfold, some sixty, some thirty.

9 К ойто има уши да слуша, нека слуша.

He that hath ears, let him hear.

10 Т огава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?

And the disciples came, and said unto him, Why speakest thou unto them in parables?

11 А Той им отговори: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.

And he answered and said unto them, Unto you it is given to know the mysteries of the kingdom of heaven, but to them it is not given.

12 З ащото, който има, на него ще се даде и ще има в изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.

For whosoever hath, to him shall be given, and he shall have abundance: but whosoever hath not, from him shall be taken away even that which he hath.

13 З атова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират.

Therefore speak I to them in parables; because seeing they see not, and hearing they hear not, neither do they understand.

14 С прямо тях се изпълнява пророчеството на Исая, което гласи: "С уши ще чувате, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите.

And unto them is fulfilled the prophecy of Isaiah, which saith, By hearing ye shall hear, and shall in no wise understand; And seeing ye shall see, and shall in no wise perceive:

15 З ащото сърцето на тези хора е закоравяло. И с ушите си трудно чуват, и очите си затвориха; да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля."

For this people's heart is waxed gross, And their ears are dull of hearing, And their eyes they have closed; Lest haply they should perceive with their eyes, And hear with their ears, And understand with their heart, And should turn again, And I should heal them.

16 А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви - защото чуват.

But blessed are your eyes, for they see; and your ears, for they hear.

17 З ащото, истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.

For verily I say unto you, that many prophets and righteous men desired to see the things which ye see, and saw them not; and to hear the things which ye hear, and heard them not.

18 А сега вие чуйте значението на притчата за сеяча.

Hear then ye the parable of the sower.

19 П ри всеки, който чуе словото на царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му; той е посятото край пътя.

When any one heareth the word of the kingdom, and understandeth it not, then cometh the evil one, and snatcheth away that which hath been sown in his heart. This is he that was sown by the way side.

20 А посятото на скалистите места е онзи, който чуе словото и веднага с радост го приема;

And he that was sown upon the rocky places, this is he that heareth the word, and straightway with joy receiveth it;

21 к орен обаче няма в себе си, а е привременен; и когато настане скръб или гонение поради словото, веднага отпада.

yet hath he not root in himself, but endureth for a while; and when tribulation or persecution ariseth because of the word, straightway he stumbleth.

22 А посятото между тръните е онзи, който чува словото; но грижите на този свят и примамката на богатството заглушават словото и той става безплоден.

And he that was sown among the thorns, this is he that heareth the word; and the care of the world, and the deceitfulness of riches, choke the word, and he becometh unfruitful.

23 А посятото на добра земя е онзи, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася - кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет. Притча за житото и плевелите

And he that was sown upon the good ground, this is he that heareth the word, and understandeth it; who verily beareth fruit, and bringeth forth, some a hundredfold, some sixty, some thirty.

24 Д руга притча им предложи, като каза: Небесното царство прилича на човек, който е посял добро семе на нивата си;

Another parable set he before them, saying, The kingdom of heaven is likened unto a man that sowed good seed in his field:

25 н о когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.

but while men slept, his enemy came and sowed tares also among the wheat, and went away.

26 И когато поникна посевът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.

But when the blade sprang up and brought forth fruit, then appeared the tares also.

27 А слугите на стопанина дойдоха и му казаха: Господарю, ти не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?

And the servants of the householder came and said unto him, Sir, didst thou not sow good seed in thy field? whence then hath it tares?

28 Т ой им отговори: Някой неприятел е направил това. А слугите му казаха: Като е така, искаш ли да отидем да ги оплевим?

And he said unto them, An enemy hath done this. And the servants say unto him, Wilt thou then that we go and gather them up?

29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубнете заедно с тях и житото.

But he saith, Nay; lest haply while ye gather up the tares, ye root up the wheat with them.

30 О ставете да растат и двете заедно до жътвата; а по време на жътва ще кажа на жътварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми. Притча за синаповото зърно

Let both grow together until the harvest: and in the time of the harvest I will say to the reapers, Gather up first the tares, and bind them in bundles to burn them; but gather the wheat into my barn.

31 Д руга притча им предложи: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;

Another parable set he before them, saying, The kingdom of heaven is like unto a grain of mustard seed, which a man took, and sowed in his field:

32 т о наистина е по-малко от всички семена, но когато порасне, е по-голямо от градинските растения и става дърво, така че небесните птици идват и се подслоняват по клончетата му. Притча за кваса

which indeed is less than all seeds; but when it is grown, it is greater than the herbs, and becometh a tree, so that the birds of the heaven come and lodge in the branches thereof.

33 Д руга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото.

Another parable spake he unto them; The kingdom of heaven is like unto leaven, which a woman took, and hid in three measures of meal, till it was all leavened.

34 В сичко това Исус изказа на народа с притчи и без притчи не им говореше;

All these things spake Jesus in parables unto the multitudes; and without a parable spake he nothing unto them:

35 з а да се изпълни казаното чрез пророка: "Ще отворя устата Си в притчи; ще изкажа скритото още от създанието на света." Обяснение на притчата за житото и плевелите

that it might be fulfilled which was spoken through the prophet, saying, I will open my mouth in parables; I will utter things hidden from the foundation of the world.

36 Т огава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.

Then he left the multitudes, and went into the house: and his disciples came unto him, saying, Explain unto us the parable of the tares of the field.

37 А Той им отговори: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;

And he answered and said, He that soweth the good seed is the Son of man;

38 н ивата е светът; доброто семе, това са синовете на царството; а плевелите са синовете на лукавия;

and the field is the world; and the good seed, these are the sons of the kingdom; and the tares are the sons of the evil one;

39 н еприятелят, който ги пося, е дяволът; жътвата е свършекът на века; а жътварите са ангелите.

and the enemy that sowed them is the devil: and the harvest is the end of the world; and the reapers are angels.

40 И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.

As therefore the tares are gathered up and burned with fire; so shall it be in the end of the world.

41 Ч овешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко, което съблазнява, и онези, които вършат беззаконие,

The Son of man shall send forth his angels, and they shall gather out of his kingdom all things that cause stumbling, and them that do iniquity,

42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; и там ще бъде плач и скърцане със зъби.

and shall cast them into the furnace of fire: there shall be the weeping and the gnashing of teeth.

43 Т огава праведните ще блеснат като слънцето в царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша. Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер

Then shall the righteous shine forth as the sun in the kingdom of their Father. He that hath ears, let him hear.

44 Н ебесното царство прилича на имане, скрито в нива, което човек, като го намери, скрива го и в радостта си отива, продава всичко, което има, и купува онази нива.

The kingdom of heaven is like unto a treasure hidden in the field; which a man found, and hid; and in his joy he goeth and selleth all that he hath, and buyeth that field.

45 Н ебесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери

Again, the kingdom of heaven is like unto a man that is a merchant seeking goodly pearls:

46 и като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко, което имаше, и го купи. Притча за мрежата

and having found one pearl of great price, he went and sold all that he had, and bought it.

47 Н ебесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, в която са събрани риби от всякакъв вид,

Again, the kingdom of heaven is like unto a net, that was cast into the sea, and gathered of every kind:

48 и като се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.

which, when it was filled, they drew up on the beach; and they sat down, and gathered the good into vessels, but the bad they cast away.

49 Т ака ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ще отлъчат нечестивите измежду праведните,

So shall it be in the end of the world: the angels shall come forth, and sever the wicked from among the righteous,

50 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,

and shall cast them into the furnace of fire: there shall be the weeping and the gnashing of teeth.

51 И сус им казва: Разбрахте ли всичко това? Те Му отвърнаха: Разбрахме.

Have ye understood all these things? They say unto him, Yea.

52 А Той им каза: Затова всеки книжник, който е бил научен за небесното царство, прилича на стопанин, който изважда от съкровището си ново и старо. Исус Христос - отхвърлен от Назарет

And he said unto them, Therefore every scribe who hath been made a disciple to the kingdom of heaven is like unto a man that is a householder, who bringeth forth out of his treasure things new and old.

53 Т огава Исус, когато свърши тези притчи, си замина оттам.

And it came to pass, when Jesus had finished these parables, he departed thence.

54 И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така че те се чудеха и казваха: Откъде са дадени на Този тази мъдрост и сила да върши тези велики дела?

And coming into his own country he taught them in their synagogue, insomuch that they were astonished, and said, Whence hath this man this wisdom, and these mighty works?

55 Н е е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария, а братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?

Is not this the carpenter's son? is not his mother called Mary? and his brethren, James, and Joseph, and Simon, and Judas?

56 И сестрите Му не са ли всички сред нас? Тогава откъде е у Него всичко това?

And his sisters, are they not all with us? Whence then hath this man all these things?

57 И се съблазняваха в Него. А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина и в своя дом.

And they were offended in him. But Jesus said unto them, A prophet is not without honor, save in his own country, and in his own house.

58 И не извърши там много велики дела поради неверието им.

And he did not many mighty works there because of their unbelief.