1 Н о сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;

But now they that are younger than I have me in derision, Whose fathers I disdained to set with the dogs of my flock.

2 з ащото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им - хора, чиято жизненост беше изчезнала?

Yea, the strength of their hands, whereto should it profit me? Men in whom ripe age is perished.

3 О т немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

They are gaunt with want and famine; They gnaw the dry ground, in the gloom of wasteness and desolation.

4 м ежду храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.

They pluck salt-wort by the bushes; And the roots of the broom are their food.

5 Б яха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.

They are driven forth from the midst of men; They cry after them as after a thief;

6 Ж ивееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.

So that they dwell in frightful valleys, In holes of the earth and of the rocks.

7 Р евяха между храстите. събираха се под тръните;

Among the bushes they bray; Under the nettles they are gathered together.

8 б езумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.

They are children of fools, yea, children of base men; They were scourged out of the land.

9 А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.

And now I am become their song, Yea, I am a byword unto them.

10 Г нусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.

They abhor me, they stand aloof from me, And spare not to spit in my face.

11 Т ъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.

For he hath loosed his cord, and afflicted me; And they have cast off the bridle before me.

12 О тдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,

Upon my right hand rise the rabble; They thrust aside my feet, And they cast up against me their ways of destruction.

13 р азвалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

They mar my path, They set forward my calamity, Even men that have no helper.

14 И дват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.

As through a wide breach they come: In the midst of the ruin they roll themselves upon me.

15 У жаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

Terrors are turned upon me; They chase mine honor as the wind; And my welfare is passed away as a cloud.

16 И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.

And now my soul is poured out within me; Days of affliction have taken hold upon me.

17 П рез нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.

In the night season my bones are pierced in me, And the pains that gnaw me take no rest.

18 С амо с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.

By God's great force is my garment disfigured; It bindeth me about as the collar of my coat.

19 Б ог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.

He hath cast me into the mire, And I am become like dust and ashes.

20 В икам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя - и Ти просто ме поглеждаш.

I cry unto thee, and thou dost not answer me: I stand up, and thou gazest at me.

21 О бърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;

Thou art turned to be cruel to me; With the might of thy hand thou persecutest me.

22 и здигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.

Thou liftest me up to the wind, thou causest me to ride upon it; And thou dissolvest me in the storm.

23 З ная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.

For I know that thou wilt bring me to death, And to the house appointed for all living.

24 О баче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

Howbeit doth not one stretch out the hand in his fall? Or in his calamity therefore cry for help?

25 Н е плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?

Did not I weep for him that was in trouble? Was not my soul grieved for the needy?

26 К огато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.

When I looked for good, then evil came; And when I waited for light, there came darkness.

27 Ч ервата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

My heart is troubled, and resteth not; Days of affliction are come upon me.

28 Х одя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

I go mourning without the sun: I stand up in the assembly, and cry for help.

29 С танах брат на чакалите и другар на щраусите.

I am a brother to jackals, And a companion to ostriches.

30 К ожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.

My skin is black, and falleth from me, And my bones are burned with heat.

31 З атова арфата ми се измени в ридание и свирката ми - в глас на плачещи.

Therefore is my harp turned to mourning, And my pipe into the voice of them that weep.