1 ( По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;

By the rivers of Babylon, There we sat down, yea, we wept, When we remembered Zion.

2 н а върбите сред него окачихме арфите си.

Upon the willows in the midst thereof We hanged up our harps.

3 З ащото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни.

For there they that led us captive required of us songs, And they that wasted us required of us mirth, saying, Sing us one of the songs of Zion.

4 К ак да пеем песента Господня в чужда земя?

How shall we sing Jehovah's song In a foreign land?

5 А ко те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!

If I forget thee, O Jerusalem, Let my right hand forget her skill.

6 Н ека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.

Let my tongue cleave to the roof of my mouth, If I remember thee not; If I prefer not Jerusalem Above my chief joy.

7 П омни, Господи, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му!

Remember, O Jehovah, against the children of Edom The day of Jerusalem; Who said, Rase it, rase it, Even to the foundation thereof.

8 Д ъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила!

O daughter of Babylon, that art to be destroyed, Happy shall he be, that rewardeth thee As thou hast served us.

9 Б лазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък малките ти деца!

Happy shall he be, that taketh and dasheth thy little ones Against the rock.