1 ( По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;

هُناكَ جَلَسنا عَلَى ضِفافِ أنهارِ بابِلَ، تَذَكَّرْنا صِهْيَوْنَ فَبَكَينا.

2 н а върбите сред него окачихме арфите си.

وَهُناكَ عَلَى صَفصافِ تِلكَ المَدِينَةِ عَلَّقْنا قَياثِيرَنا.

3 З ащото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни.

فَهُنالِكَ طَلَبَ آسِرُونا مِنّا أنْ نُنشِدَ القَصائِدَ، وَأنْ نُرَنِّمَ تَرانِيمَ تَسبِيحٍ بَهِيجَةً. قالُوا: «رَنِّمُوا تَرانِيمَ صِهْيَوْنَ.»

4 К ак да пеем песента Господня в чужда земя?

فَكَيفَ لَنا أنْ نُرَنِّمَ تَرانِيمَ اللهِ فِي هَذِهِ الأرْضِ الغَرِيبَةِ؟

5 А ко те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!

لِتَنسَ يَمِينِي كَيفَ تَعزِفُ إنْ نَسِيتُكِ يا قُدسُ.

6 Н ека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие.

لِيَلتَصِقْ لِسانِي بِسَقفِ فَمِي إنْ لَمْ أتَذَكَّرْكِ دائِماً، وَإنْ لَمْ أجعَلِ القُدسَ مَصدَرَ أكبَرِ فَرَحٍ لِي!

7 П омни, Господи, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му!

وَلَيتَ اللهَ يَذكُرُ ما فَعَلَهُ الأدُومِيُّونَ يَومَ سَقَطَتِ القُدسُ! قالُوا: «اهدِمُوها! سَوُّوها بِالأرْضِ!»

8 Д ъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила!

وَأنتِ أيضاً، يا بابِلُ، سَتُدَمَّرِينَ وَتُنهَبِينَ! مُبارَكٌ مَنْ يُجازِيكِ عَلَى ما فَعَلْتِ بِنا!

9 Б лазе на онзи, който хване и разбие о̀ камък малките ти деца!

مُبارَكٌ مَنْ يُمسِكُ بِأطفالِكِ وَيَسحَقُهُمْ عَلَى الصُّخُورِ!