1 С ледователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще,

فَها أنتُمْ تَرَونَ أنَّ هُناكَ شُهُوداً كَثِيرِينَ لِلإيمانِ يُحِيطُونَ بِنا كَسَحابَةٍ. لِهَذا فَلْنَتَخَلَّصْ مِنْ كُلِّ حِملٍ مِنَ الخَطِيَّةِ الَّتِي يُمكِنُ أنْ تُعِيقَنا بِسُهُولَةٍ. وَلْنَجرِ بِصَبرٍ فِي السِّباقِ المَرسُومِ لَنا.

2 к ато насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.

وَلْنُثَبِّتْ عُيُونَنا عَلَى يَسُوعَ، قائِدِ إيمانِنا وَمُكَمِّلِهِ. فَمِنْ أجلِ الفَرَحِ الَّذِي كانَ فِي انتِظارِهِ، احتَمَلَ الصَّلِيبَ، مُستَهِيناً بِالعارِ. وَقَدْ أخَذَ الآنَ مَكانَهُ عَنْ يَمِينِ عَرشِ الله.

3 З ащото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоборство срещу Себе Си, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни. Ползата от Божиите наказания

تَأمَّلُوا هَذا الَّذِي احتَمَلَ مِثلَ هَذِهِ العَداوَةِ الشَّدِيدَةِ مِنْ أُناسٍ خُطاةٍ، حَتَّى لا تَفشَلُوا وَلا تَستَسلِمُوا. اللهُ أبُونا

4 Н е сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

حَتَّى الآنَ، لَمْ تُجاهِدُوا فِي حَربِكُمْ ضِدَّ الخَطِيَّةِ حَتَّى المَوتِ.

5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, нито да отслабваш, когато те изобличава Той.

وَرُبَّما نَسِيتُمْ رِسالَةَ التَّشجِيعِ الَّتِي يُوَجِّهُها اللهُ لَكُمْ كَأولادٍ لَهُ عِنْدَما يَقُولُ: «لا تَستَخِفَّ بِتَأْدِيبِ الرَّبِّ ، وَلا تَفشَلْ حِينَ يُوَبِّخُكَ.

6 З ащото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема."

فَالرَّبُّ يُؤَدِّبُ الَّذِينَ يُحِبُّهُمْ، وَهُوَ يَجلِدُ كُلَّ مَنْ يَقبَلُهُ ابْناً لَهُ.»

7 А ко търпите наказание, Бог се отнася с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не го наказва?

فَاحْتَمِلُوا المَشَقَّةَ كَتَأْدِيبٍ، لِأنَّها تُبَيِّنُ أنَّ اللهَ يُعامِلُكُمْ كَأبناءٍ. فَأيُّ ابنٍ لا يُؤَدِّبُهُ أبُوهُ؟

8 Н о ако сте без наказание, за което всички са били определени да участват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

فَإذا لَمْ تُؤَدَّبُوا، كَما يُؤَدَّبُ كُلُّ الأبناءِ، تَكُونُونَ كَالأبناءِ غَيرِ الشَّرعِيِّينَ، لا أبناءً حَقِيقِيِّينَ.

9 О свен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали и сме ги почитали; няма ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

وَفَضلاً عَنْ هَذا، فَقَدْ كانَ لَنا جَمِيعاً آباءٌ بَشَرِيُّونَ يُؤَدِّبُونَنا، وَكُنّا نَحتَرِمُهُمْ. فَكَمْ يَجدُرُ بِنا أنْ نَخضَعَ لِتَأْدِيبِ اللهِ، أبِي أرواحِنا، فَنَحيا؟

10 З ащото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той - за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.

أدَّبَنا هَؤُلاءِ لِفَترَةٍ قَلِيلَةٍ حَسَبَ ما رَأَوْا مُناسِباً، أمّا اللهُ فَيُؤَدِّبُنا لِخَيرِنا، لِكَي نَشتَرِكَ فِي قَداسَتِهِ.

11 Н икое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после донася правда като мирен плод за тези, които са се обучавали чрез него. Наставления за мир и чистота

وَما مِنِ ابنٍ يَرَى التَّأدِيبَ مُفرِحاً فِي وَقتِهِ، بَلْ يَراهُ مُحزِناً. لَكِنَّ الَّذِينَ تَدَرَّبُوا بِالتَّأدِيبِ يَرَونَ فِيما بَعْدُ أنَّ التَّأدِيبَ قَدْ أنتَجَ فِي حَياتِهِمُ السَّلامَ النّابِعَ مِنْ حَياةِ البِرِّ. انتَبِهُوا كَيفَ تَسلُكُون

12 З атова "укрепете немощните ръце и отслабналите колене"

فارفَعُوا أيادِيَكُمُ الرَّخوَةَ، وَشَدِّدُوا الرُّكَبَ الضَّعِيفَةَ!

13 и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, но, напротив, да бъде изцелено.

مَهِّدُوا الطَّرِيقَ أمامَ أقدامِكُمْ، لِئَلّا تَتَخَلَّعَ القَدَمُ العَرجاءُ، بَلْ تُشفَى!

14 Т ърсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

اسْعوا إلَى السَّلامِ مَعَ جَمِيعِ النّاسِ، وَعيشوا حَياةً مُقَدَّسَةً. فَبِغَيْرِ القَداسَةِ لا يُمكِنُ أنْ يَرَى أحَدٌ الرَّبَّ.

15 И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, за да ви смущава и мнозинството да се зарази от него;

احرِصُوا عَلَى أنْ لا يُفَوِّتَ أحَدُكُمْ نِعمَةَ اللهِ، لِئَلّا يَنبُتَ فِي قُلُوبِكُمْ جَذرُ مَرارَةٍ وَيُسَمِّمُ كَثِيرِينَ!

16 д а не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

وَاحرِصُوا عَلَى أنْ لا يَكُونَ أحَدُكُمْ غَيْرَ أمِينٍ أوْ آثِماً كَما كانَ عِيسُو الَّذِي باعَ حُقُوقَهُ كَبِكرٍ مُقابِلَ بَعْضِ الطَّعامِ!

17 п онеже знаете, че даже когато искаше след това да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си. Превъзходството на небесния Йерусалим

وَأنتُمْ تَعرِفُونَ أنَّهُ لَمّا أرادَ أنْ يَرِثَ البَرَكَةَ فِيما بَعْدُ لَمْ يُستَمَعْ لَهُ. إذْ لَمْ يَجِدْ طَرِيقَةً يُغَيِّرُ فِيها ما حَدَثَ، مَعَ أنَّهُ طَلَبَ البَرَكَةَ مِنْ أبِيهِ بِدُمُوعٍ.

18 З ащото вие не сте пристъпили до планина осезаема, пламнала в огън, нито до тъмнина и буря,

وَأنتُمْ لَمْ تَأتُوا إلَى جَبَلٍ يُلمَسُ وَيَشتَعِلُ بِالنّارِ. لَمْ تَأتُوا إلَى مَكانِ ظُلمَةٍ وَعَتْمَةٍ وَزَوابِعَ.

19 н ито до тръбен звук и глас на думи; такъв, че онези, които го чуха, се примолиха да не им се говори вече дума

لَمْ تَأتُوا إلَى نَفخِ بُوقٍ أوْ إلَى صَوتٍ ناطِقٍ، جَعَلَ الَّذِينَ سَمِعُوهُ يَلتَمِسُونَ أنْ يَتَوَقَّفَ الكَلامُ المُوَجَّهُ إلَيْهِمْ.

20 ( защото не можаха да изтърпят онова, което им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще бъде убито с камъни";

إذْ لَمْ يَحتَمِلُوا ما أُمِرُوا بِهِ: «حَتَّى لَوْ لَمَسَ الجَبَلَ حَيوانٌ، يَنبَغِي رَجمُهُ.»

21 и толкова страшна беше гледката, че Моисей каза: "Много съм уплашен и разтреперан");

وَكانَ المَنظَرُ مُخِيفاً جِدّاً حَتَّى إنَّ مُوسَى قالَ: «أنا أرتَجِفُ خَوفاً.»

22 н о пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Йерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

لَكِنَّكُمْ جِئتُمْ إلَى جَبَلِ صِهْيَوْنَ، إلَى مَدِينَةِ اللهِ الحَيِّ، القُدسِ السَّماوِيَّةِ. جِئتُمْ إلَى عَشَراتِ الآلافِ مِنَ المَلائِكَةِ المُجتَمِعِينَ فِي احتِفالٍ بَهِيجٍ.

23 п ри събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници,

جِئتُمْ إلَى جَماعَةٍ مِنَ الأبكارِ الَّذينَ أسماؤُهُمْ مَكتُوبَةٌ فِي السَّماءِ. جِئتُمْ إلَى اللهِ، قاضِي كُلِّ البَشَرِ. جِئتُمْ إلَى أرْواحِ أبْرارٍ مُكَمَّلِينَ.

24 п ри Исус, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.

جِئتُمْ إلَى يَسُوعَ، وَسِيطِ عَهدٍ جَدِيدٍ، وَإلَى دَمٍ مَرشُوشٍ يُكَلِّمُنا بِأُمُورٍ أفضَلَ مِنْ ما كَلَّمَنا بِهِ دَمُ هابِيلَ.

25 В нимавайте да не презрете Този, Който говори; защото ако онези не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече няма да избегнем ние, ако се отвърнем от Този, Който предупреждава от небесата!

فاحرِصُوا عَلَى أنْ لا تَرفُضُوا سَماعَ مَنْ يُكَلِّمُكُمْ. رَفَضَ هَؤُلاءِ أنْ يَستَمِعُوا إلَى مَنْ حَذَّرَهُمْ عَلَى الأرْضِ، فَلَمْ يَنجُوا مِنَ العِقابِ. فَكَيفَ يَسَعُنا أنْ نَنجُوَ إذا ابتَعَدنا عَنِ الَّذِي يُحَذِّرُنا مِنَ السَّماءِ؟

26 Н еговият глас разтърси тогава земята; а сега Той даде едно обещание, като каза: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето."

هَزَّ الأرْضَ صَوتُهُ فِي ذَلِكَ الوَقتِ، أمّا الآنَ فَقَدْ قَطَعَ هَذا الوَعدَ فَقالَ: «مَرَّةً أُخْرَى، سَأُزَلزِلُ لا الأرْضَ وَحدَها، بَلِ السَّماءَ أيضاً.»

27 А това "още веднъж" означава премахването на онези неща, които се клатят като направени неща, за да останат тези, които не се клатят.

فَقَولُهُ: «مَرَّةً أُخْرَى،» يَدُلُّ عَلَى أنَّ الأشياءَ غَيرَ الثّاَبِتَةِ سَتُزالُ. إذْ هِيَ أشياءٌ مَخلُوقَةٌ. وَهَذا يَعنِي أنَّ الأشياءَ الَّتِي لا يُمكِنُ أنْ تُزَلزَلَ سَتَبقَى.

28 З атова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание;

وَالمَلَكُوتُ الَّذِي نَنالُهُ هُوَ مَلَكُوتٌ غَيرُ قابِلٍ لِلزَّلزَلَةِ. لِهَذا فَلْنُظهِرِ امتِنانَنا لَهُ، ولنَعبُدِ اللهَ عِبادَةً مَقبُولَةً بِتَوقِيرٍ وَمَهابَةٍ.

29 з ащото нашият Бог е огън, който поглъща.

فَإلَهُنا نارٌ مُلتَهِمَةٌ!