1 С ледователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяко бреме и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на очертаното пред нас поприще,

Wherefore seeing we also are compassed about with so great a cloud of witnesses, let us lay aside every weight, and the sin which doth so easily beset us, and let us run with patience the race that is set before us,

2 к ато насочваме своя взор към Исус, Начинателя и Завършителя на нашата вяра, Който заради предстоящата Нему радост издържа кръст, като презря срама, и седна отдясно на Божия престол.

looking unto Jesus the author and finisher of our faith; who for the joy that was set before him endured the cross, despising the shame, and is set down at the right hand of the throne of God.

3 З ащото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоборство срещу Себе Си, за да не ви дотяга и да не ставате малодушни. Ползата от Божиите наказания

For consider him that endured such contradiction of sinners against himself, lest ye be wearied and faint in your minds.

4 Н е сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.

Ye have not yet resisted unto blood, striving against sin.

5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, нито да отслабваш, когато те изобличава Той.

And ye have forgotten the exhortation which speaketh unto you as unto children, My son, despise not thou the chastening of the Lord, nor faint when thou art rebuked of him:

6 З ащото Господ наказва този, когото обича, и бие всеки син, когото приема."

for whom the Lord loveth he chasteneth, and scourgeth every son whom he receiveth.

7 А ко търпите наказание, Бог се отнася с вас като със синове; защото кой е този син, когото баща му не го наказва?

If ye endure chastening, God dealeth with you as with sons; for what son is he whom the father chasteneth not?

8 Н о ако сте без наказание, за което всички са били определени да участват, тогава сте незаконно родени, а не синове.

But if ye be without chastisement, whereof all are partakers, then are ye bastards, and not sons.

9 О свен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали и сме ги почитали; няма ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?

Furthermore we have had fathers of our flesh which corrected us, and we gave them reverence: shall we not much rather be in subjection unto the Father of spirits, and live?

10 З ащото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той - за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.

For they verily for a few days chastened us after their own pleasure; but he for our profit, that we might be partakers of his holiness.

11 Н икое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после донася правда като мирен плод за тези, които са се обучавали чрез него. Наставления за мир и чистота

Now no chastening for the present seemeth to be joyous, but grievous: nevertheless afterward it yieldeth the peaceable fruit of righteousness unto them which are exercised thereby.

12 З атова "укрепете немощните ръце и отслабналите колене"

Wherefore lift up the hands which hang down, and the feeble knees;

13 и направете за краката си прави пътища, за да не се отклони куцото, но, напротив, да бъде изцелено.

and make straight paths for your feet, lest that which is lame be turned out of the way; but let it rather be healed.

14 Т ърсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.

Follow peace with all men, and holiness, without which no man shall see the Lord:

15 И внимавайте да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, за да ви смущава и мнозинството да се зарази от него;

looking diligently lest any man fail of the grace of God; lest any root of bitterness springing up trouble you, and thereby many be defiled;

16 д а не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;

lest there be any fornicator, or profane person, as Esau, who for one morsel of meat sold his birthright.

17 п онеже знаете, че даже когато искаше след това да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си. Превъзходството на небесния Йерусалим

For ye know how that afterward, when he would have inherited the blessing, he was rejected: for he found no place of repentance, though he sought it carefully with tears.

18 З ащото вие не сте пристъпили до планина осезаема, пламнала в огън, нито до тъмнина и буря,

For ye are not come unto the mount that might be touched, and that burned with fire, nor unto blackness, and darkness, and tempest,

19 н ито до тръбен звук и глас на думи; такъв, че онези, които го чуха, се примолиха да не им се говори вече дума

and the sound of a trumpet, and the voice of words; which voice they that heard intreated that the word should not be spoken to them any more:

20 ( защото не можаха да изтърпят онова, което им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще бъде убито с камъни";

(for they could not endure that which was commanded, And if so much as a beast touch the mountain, it shall be stoned, or thrust through with a dart:

21 и толкова страшна беше гледката, че Моисей каза: "Много съм уплашен и разтреперан");

and so terrible was the sight, that Moses said, I exceedingly fear and quake:)

22 н о пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Йерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,

but ye are come unto mount Sion, and unto the city of the living God, the heavenly Jerusalem, and to an innumerable company of angels,

23 п ри събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенстваните праведници,

to the general assembly and church of the firstborn, which are written in heaven, and to God the Judge of all, and to the spirits of just men made perfect,

24 п ри Исус, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.

and to Jesus the mediator of the new covenant, and to the blood of sprinkling, that speaketh better things than that of Abel.

25 В нимавайте да не презрете Този, Който говори; защото ако онези не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече няма да избегнем ние, ако се отвърнем от Този, Който предупреждава от небесата!

See that ye refuse not him that speaketh. For if they escaped not who refused him that spake on earth, much more shall not we escape, if we turn away from him that speaketh from heaven:

26 Н еговият глас разтърси тогава земята; а сега Той даде едно обещание, като каза: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето."

whose voice then shook the earth: but now he hath promised, saying, Yet once more I shake not the earth only, but also heaven.

27 А това "още веднъж" означава премахването на онези неща, които се клатят като направени неща, за да останат тези, които не се клатят.

And this word, Yet once more, signifieth the removing of those things that are shaken, as of things that are made, that those things which cannot be shaken may remain.

28 З атова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни и така да служим благоугодно на Бога с благоговение и страхопочитание;

Wherefore we receiving a kingdom which cannot be moved, let us have grace, whereby we may serve God acceptably with reverence and godly fear:

29 з ащото нашият Бог е огън, който поглъща.

for our God is a consuming fire.