1 И им каза: Истина ви казвам: Има някои от стоящите тук, които никак няма да вкусят смърт, докато не видят Божието царство, дошло в сила.

And he said unto them, Verily I say unto you, That there be some of them that stand here, which shall not taste of death, till they have seen the kingdom of God come with power.

2 И след шест дни Исус взе Петър, Яков и Йоан и заведе само тях на една висока планина насаме; и се преобрази пред тях.

And after six days Jesus taketh with him Peter, and James, and John, and leadeth them up into an high mountain apart by themselves: and he was transfigured before them.

3 Д рехите Му станаха блестящи, твърде бели, каквито никой избелвач на земята не може така да избели.

And his raiment became shining, exceeding white as snow; so as no fuller on earth can white them.

4 И им се яви Илия заедно с Моисей, които разговаряха с Исус.

And there appeared unto them Elias with Moses: and they were talking with Jesus.

5 А Петър проговори на Исус и каза: Учителю, добре е да сме тук; и нека направим три шатри - една за Теб, една за Моисей и една за Илия;

And Peter answered and said to Jesus, Master, it is good for us to be here: and let us make three tabernacles; one for thee, and one for Moses, and one for Elias.

6 з ащото не знаеше какво да каже, понеже се бяха изплашили много.

For he wist not what to say; for they were sore afraid.

7 И се яви облак и ги засени; и дойде глас от облака, който каза: Този е Моят възлюбен Син; Него слушайте.

And there was a cloud that overshadowed them: and a voice came out of the cloud, saying, This is my beloved Son: hear him.

8 И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си освен Исус.

And suddenly, when they had looked round about, they saw no man any more, save Jesus only with themselves.

9 И като слизаха от планината, Той им заръча да не казват на никого за това, което бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.

And as they came down from the mountain, he charged them that they should tell no man what things they had seen, till the Son of man were risen from the dead.

10 И те пазеха тази заръка, като разискваха помежду си какво значи да възкръсне от мъртвите.

And they kept that saying with themselves, questioning one with another what the rising from the dead should mean.

11 И Го попитаха: Защо книжниците казват, че трябва първо Илия да дойде?

And they asked him, saying, Why say the scribes that Elias must first come?

12 А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? - Писано е, че трябва да пострада много и да бъде унизен.

And he answered and told them, Elias verily cometh first, and restoreth all things; and how it is written of the Son of man, that he must suffer many things, and be set at nought.

13 Н о ви казвам, че Илия вече е дошъл и те постъпиха с него както си искаха и според писаното за него. Излекуването на бесноватия младеж

But I say unto you, That Elias is indeed come, and they have done unto him whatsoever they listed, as it is written of him.

14 И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество и книжници, които се препираха с тях.

And when he came to his disciples, he saw a great multitude about them, and the scribes questioning with them.

15 И веднага, когато цялото множество Го видя, смая се и се завтече към Него, и Го поздравяваха.

And straightway all the people, when they beheld him, were greatly amazed, and running to him saluted him.

16 А Той ги попита: За какво се препирате с тях?

And he asked the scribes, What question ye with them?

17 И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.

And one of the multitude answered and said, Master, I have brought unto thee my son, which hath a dumb spirit;

18 И където и да го хване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява; и говорих с Твоите ученици да изгонят духа, но не можаха.

and wheresoever he taketh him, he teareth him: and he foameth, and gnasheth with his teeth, and pineth away: and I spake to thy disciples that they should cast him out; and they could not.

19 А Той отговори: О, роде невярващ, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мен.

He answereth him, and saith, O faithless generation, how long shall I be with you? how long shall I suffer you? bring him unto me.

20 И го доведоха при Него. И когато обладаният Го видя, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.

And they brought him unto him: and when he saw him, straightway the spirit tare him; and he fell on the ground, and wallowed foaming.

21 И сус попита баща му: От колко време му става така? А той каза: От детинство.

And he asked his father, How long is it ago since this came unto him? And he said, Of a child.

22 И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш, направи нещо, смили се над нас и ни помогни.

And ofttimes it hath cast him into the fire, and into the waters, to destroy him: but if thou canst do any thing, have compassion on us, and help us.

23 А Исус му каза: Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва.

Jesus said unto him, If thou canst believe, all things are possible to him that believeth.

24 В еднага бащата на детето извика и каза: Вярвам, Господи! Помогни на моето неверие.

And straightway the father of the child cried out, and said with tears, Lord, I believe; help thou mine unbelief.

25 А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, като му каза: Душе ням и глух, Аз ти заповядвам: Излез от него и да не влезеш повече в него.

When Jesus saw that the people came running together, he rebuked the foul spirit, saying unto him, Thou dumb and deaf spirit, I charge thee, come out of him, and enter no more into him.

26 И духът, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и детето стана като мъртво, така че повечето хора мислеха, че е умряло.

And the spirit cried, and rent him sore, and came out of him: and he was as one dead; insomuch that many said, He is dead.

27 Н о Исус го хвана за ръката и го вдигна; и то стана.

But Jesus took him by the hand, and lifted him up; and he arose.

28 И когато влезе в къщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?

And when he was come into the house, his disciples asked him privately, Why could not we cast him out?

29 Т ой им каза: Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.

And he said unto them, This kind can come forth by nothing, but by prayer and fasting.

30 И като излязоха оттам, минаха през Галилея; а Той искаше никой да не узнае това.

And they departed thence, and passed through Galilee; and he would not that any man should know it.

31 З ащото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци и ще Го убият; и след като Го убият, след три дни ще възкръсне.

For he taught his disciples, and said unto them, The Son of man is delivered into the hands of men, and they shall kill him; and after that he is killed, he shall rise the third day.

32 Н о те не разбираха думите Му и се бояха да Го попитат. Наставление за смирение

But they understood not that saying, and were afraid to ask him.

33 И дойдоха в Капернаум; и когато Исус влезе в къщата, ги попита: Какво разисквахте по пътя?

And he came to Capernaum: and being in the house he asked them, What was it that ye disputed among yourselves by the way?

34 А те мълчаха, защото по пътя се бяха препирали помежду си - кой е по-голям?

But they held their peace: for by the way they had disputed among themselves, who should be the greatest.

35 И като седна, повика дванадесетте и им каза: Който иска да бъде пръв, ще бъде последен от всички и служител на всички.

And he sat down, and called the twelve, and saith unto them, If any man desire to be first, the same shall be last of all, and servant of all.

36 Т огава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна, им каза:

And he took a child, and set him in the midst of them: and when he had taken him in his arms, he said unto them,

37 К ойто приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил. "Който не е против нас, той е на наша страна"

Whosoever shall receive one of such children in my name, receiveth me: and whosoever shall receive me, receiveth not me, but him that sent me.

38 Й оан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не ни следваше.

And John answered him, saying, Master, we saw one casting out devils in thy name, and he followeth not us: and we forbad him, because he followeth not us.

39 А Исус каза: Не му забранявайте, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име и да може скоро след това да Ме злослови.

But Jesus said, Forbid him not: for there is no man which shall do a miracle in my name, that can lightly speak evil of me.

40 П онеже онзи, който не е против нас, е на наша страна.

For he that is not against us is on our part.

41 З ащото, който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам, той никак няма да изгуби наградата си. За изкушенията

For whosoever shall give you a cup of water to drink in my name, because ye belong to Christ, verily I say unto you, he shall not lose his reward.

42 А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да му се окачи голям воденичен камък на врата и да бъде хвърлен в морето.

And whosoever shall offend one of these little ones that believe in me, it is better for him that a millstone were hanged about his neck, and he were cast into the sea.

43 И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,

And if thy hand offend thee, cut it off: it is better for thee to enter into life maimed, than having two hands to go into hell, into the fire that never shall be quenched:

44 к ъдето "червеят им не умира и огънят не угасва".

where their worm dieth not, and the fire is not quenched.

45 И ако кракът ти те съблазни, отсечи го; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двата си крака и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

And if thy foot offend thee, cut it off: it is better for thee to enter halt into life, than having two feet to be cast into hell, into the fire that never shall be quenched:

46 к ъдето "червеят им не умира и огънят не угасва".

where their worm dieth not, and the fire is not quenched.

47 И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

And if thine eye offend thee, pluck it out: it is better for thee to enter into the kingdom of God with one eye, than having two eyes to be cast into hell fire:

48 к ъдето "червеят им не умира и огънят не угасва".

where their worm dieth not, and the fire is not quenched.

49 З ащото всеки ще се осоли с огън (и всяка жертва ще се осоли със сол).

For every one shall be salted with fire, and every sacrifice shall be salted with salt.

50 Д обро нещо е солта; но ако солта обезсолее, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си и мир имайте помежду си.

Salt is good: but if the salt have lost his saltness, wherewith will ye season it? Have salt in yourselves, and have peace one with another.