1 Ч овек, който често е изобличаван, закоравява врата си, внезапно ще бъде съкрушен, и то без поправление.

He, that being often reproved hardeneth his neck, shall suddenly be destroyed, and that without remedy.

2 К огато праведните са на власт, народът се радва; но когато нечестивият началства, народът въздиша.

When the righteous are in authority, the people rejoice: but when the wicked beareth rule, the people mourn.

3 К ойто обича мъдростта, радва баща си, а който дружи с блудници, разпилява имота му.

Whoso loveth wisdom rejoiceth his father: but he that keepeth company with harlots spendeth his substance.

4 Ч рез правосъдие царят утвърждава земята си, а който ламти за подкупи и подаръци, я съсипва.

The king by judgment establisheth the land: but he that receiveth gifts overthroweth it.

5 Ч овек, който ласкае ближния си, опъва мрежа пред стъпките му.

A man that flattereth his neighbour spreadeth a net for his feet.

6 В беззаконието на лошия човек има примка, а праведният пее и се радва.

In the transgression of an evil man there is a snare: but the righteous doth sing and rejoice.

7 П раведният вниква в съдебните дела на бедните; нечестивият няма даже разум, за да ги изследва.

The righteous considereth the cause of the poor: but the wicked regardeth not to know it.

8 П рисмивателите палят града, а мъдрият усмирява гнева.

Scornful men bring a city into a snare: but wise men turn away wrath.

9 А ко мъдър човек има спор с безумен, той се разярява, смее се и няма спокойствие.

If a wise man contendeth with a foolish man, whether he rage or laugh, there is no rest.

10 К ръвожадните мъже мразят непорочния, но праведните се грижат за живота му.

The bloodthirsty hate the upright: but the just seek his soul.

11 Б езумният излива целия си гняв, а мъдрият го задържа и укротява.

A fool uttereth all his mind: but a wise man keepeth it in till afterwards.

12 А ко управителят слуша лъжливи думи, то всичките му слуги стават нечестиви.

If a ruler hearken to lies, all his servants are wicked.

13 С иромах и притеснител се срещат; Господ просвещава очите на всички тях.

The poor and the deceitful man meet together: the Lord lighteneth both their eyes.

14 К огато цар съди вярно сиромасите, престолът му ще бъде утвърден завинаги.

The king that faithfully judgeth the poor, his throne shall be established for ever.

15 Т оягата и изобличението дават мъдрост, а пренебрегнатото дете засрамва майка си.

The rod and reproof give wisdom: but a child left to himself bringeth his mother to shame.

16 К огато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, но праведните ще видят падането им.

When the wicked are multiplied, transgression increaseth: but the righteous shall see their fall.

17 Н аказвай сина си и той ще те успокои. Да! Ще даде наслада на душата ти.

Correct thy son, and he shall give thee rest; yea, he shall give delight unto thy soul.

18 К ъдето няма пророческо видение, народът се разюздва, а който пази закона, е блажен.

Where there is no vision, the people perish: but he that keepeth the law, happy is he.

19 С лугата не се поправя с думи, защото, при все че разбира, не обръща внимание.

A servant will not be corrected by words: for though he understand he will not answer.

20 В идял ли си човек, прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.

Seest thou a man that is hasty in his words? there is more hope of a fool than of him.

21 А ко някой глези слугата си от детинство, най-накрая той ще му стане като син.

He that delicately bringeth up his servant from a child shall have him become his son at the length.

22 Г невлив човек възбужда препирни и сприхав човек беззаконства много.

An angry man stirreth up strife, and a furious man aboundeth in transgression.

23 Г ордостта на човека ще го смири, а смиреният ще придобие чест.

A man’s pride shall bring him low: but honour shall uphold the humble in spirit.

24 К ойто е съдружник с крадец, мрази душата си; той слуша заклеването, а не издава.

Whoso is partner with a thief hateth his own soul: he heareth cursing, and bewrayeth it not.

25 С трахът от човека слага примка, а който уповава на Господа, ще бъде поставен нависоко.

The fear of man bringeth a snare: but whoso putteth his trust in the Lord shall be safe.

26 М нозина търсят благоволението на управителя, но съдбата на човека е от Господа.

Many seek the ruler’s favour; but every man’s judgment cometh from the Lord.

27 Н есправедлив човек е мерзост за праведните; и който ходи в прав път, е мерзост за нечестивите.

An unjust man is an abomination to the just: and he that is upright in the way is abomination to the wicked.