1 К оито са слуги под игото на робството, нека смятат господарите си достойни за всяка почит, за да не се хули Божието име и с учението.

Let as many servants as are under the yoke count their own masters worthy of all honour, that the name of God and his doctrine be not blasphemed.

2 И онези, които имат вярващи господари, да не ги презират, тъй като са братя; а нека още повече им работят, защото онези, които се ползват от усърдието им, са вярващи и възлюбени. Това поучавай и увещавай. За лъжеучителите

And they that have believing masters, let them not despise them, because they are brethren; but rather do them service, because they are faithful and beloved, partakers of the benefit. These things teach and exhort.

3 И ако някой предава друго учение и не се съобразява със здравите думи на нашия Господ Исус Христос и с учението, което е според благочестието,

If any man teach otherwise, and consent not to wholesome words, even the words of our Lord Jesus Christ, and to the doctrine which is according to godliness;

4 т ой се е възгордял и не знае нищо, а има болестно желание за разисквания и препирни за незначителни неща, от които произлизат завист, разпри, хули, лукави подозрения,

he is proud, knowing nothing, but doting about questions and strifes of words, whereof cometh envy, strife, railings, evil surmisings,

5 к авги между човеци с развратѐн ум и лишени от истината, които мислят, че благочестието е средство за печалба.

perverse disputings of men of corrupt minds, and destitute of the truth, supposing that gain is godliness: from such withdraw thyself.

6 А благочестието с удовлетворение е голяма печалба;

But godliness with contentment is great gain.

7 з ащото не сме внесли нищо в света, нито можем да изнесем нещо;

For we brought nothing into this world, and it is certain we can carry nothing out.

8 а като имаме прехрана и облекло, те ще ни бъдат достатъчни.

And having food and raiment let us be therewith content.

9 А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел.

But they that will be rich fall into temptation and a snare, and into many foolish and hurtful lusts, which drown men in destruction and perdition.

10 З ащото сребролюбието е корен на всякакви злини, към което като се стремяха някои, те се отстраниха от вярата и пронизаха себе си с много скърби. Подвигът на вярата

For the love of money is the root of all evil: which while some coveted after, they have erred from the faith, and pierced themselves through with many sorrows.

11 Н о ти, Божий човече, бягай от тези неща и следвай правдата, благочестието, вярата, любовта, търпението, кротостта.

But thou, O man of God, flee these things; and follow after righteousness, godliness, faith, love, patience, meekness.

12 П одвизавай се в доброто войнстване на вярата; хвани се за вечния живот, за който си бил призван, като си направил добрата изповед пред мнозина свидетели.

Fight the good fight of faith, lay hold on eternal life, whereunto thou art also called, and hast professed a good profession before many witnesses.

13 З аръчвам ти пред Бога, Който оживотворява всичко, и пред Христос Исус, Който пред Пилат Понтийски засвидетелства с добрата изповед,

I give thee charge in the sight of God, who quickeneth all things, and before Christ Jesus, who before Pontius Pilate witnessed a good confession;

14 д а пазиш тази заповед чисто и безукорно до явяването на нашия Господ Исус Христос,

that thou keep this commandment without spot, unrebukeable, until the appearing of our Lord Jesus Christ:

15 к оето своевременно ще бъде открито от блажения и единствен Владетел, Цар на царете и Господ на господарите,

which in his times he shall shew, who is the blessed and only Potentate, the King of kings, and Lord of lords;

16 К ойто сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; на Когото да бъде чест и вечно господство. Амин. Наставления към богатите

who only hath immortality, dwelling in the light which no man can approach unto; whom no man hath seen, nor can see: to whom be honour and power everlasting. Amen.

17 Н а онези, които имат богатството на този свят, заръчвай да не високоумстват, нито да се надяват на несигурното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме;

Charge them that are rich in this world, that they be not highminded, nor trust in uncertain riches, but in the living God, who giveth us richly all things to enjoy;

18 д а правят добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни,

that they do good, that they be rich in good works, ready to distribute, willing to communicate;

19 д а събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.

laying up in store for themselves a good foundation against the time to come, that they may lay hold on eternal life.

20 О , Тимотей, пази това, което ти е поверено, като се отклоняваш от скверните празнословия и противоречия на лъжливо нареченото знание,

O Timothy, keep that which is committed to thy trust, avoiding profane and vain babblings, and oppositions of science falsely so called:

21 н а което като се предадоха някои, отклониха се от вярата. Благодат да бъде с вас. Амин.

which some professing have erred concerning the faith. Grace be with thee. Amen. The first to Timothy was written from Laodicea, which is the chiefest city of Phrygia Pacatiana.