1 С помни си, Господи, какво ни се случи; погледни и виж как ни укоряват.

Remember, O Lord, what is come upon us: consider, and behold our reproach.

2 Н аследството ни мина у чужденци, къщите ни - у странници.

Our inheritance is turned to strangers, our houses to aliens.

3 О станахме сирачета без баща. Майките ни са като вдовици.

We are orphans and fatherless, our mothers are as widows.

4 В одата си пихме със сребро, дървата ни идват с пари.

We have drunken our water for money; our wood is sold unto us.

5 Н ашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме.

Our necks are under persecution: we labour, and have no rest.

6 П ротегнахме ръка към египтяните и към асирийците, за да се наситим с хляб.

We have given the hand to the Egyptians, and to the Assyrians, to be satisfied with bread.

7 Б ащите ни съгрешиха и ги няма; и ние носим техните беззакония.

Our fathers have sinned, and are not; and we have borne their iniquities.

8 С луги господстват над нас и няма кой да ни избави от ръката им.

Servants have ruled over us: there is none that doth deliver us out of their hand.

9 Д обиваме хляба си с опасност за живота си поради меча, който ограбва в пустинята.

We gat our bread with the peril of our lives because of the sword of the wilderness.

10 К ожата ни почервеня като пещ поради върлуването на глада.

Our skin was black like an oven because of the terrible famine.

11 И знасилваха жените в Сион, девиците - в Юдейските градове.

They ravished the women in Zion, and the maids in the cities of Judah.

12 Ч рез техните ръце бяха обесени първенците, старейшините не бяха почитани.

Princes are hanged up by their hand: the faces of elders were not honoured.

13 М ладежите носеха воденични камъни и децата падаха под товара на дървата.

They took the young men to grind, and the children fell under the wood.

14 С тарейшините не седят вече на портите; младежите изоставиха песните си.

The elders have ceased from the gate, the young men from their musick.

15 П рестана радостта на сърцето ни; хорото ни се превърна в жалеене.

The joy of our heart is ceased; our dance is turned into mourning.

16 В енецът падна от главата ни. Горко ни! Защото сме съгрешили.

The crown is fallen from our head: woe unto us, that we have sinned!

17 З атова чезне сърцето ни; затова причерня на очите ни.

For this our heart is faint; for these things our eyes are dim.

18 П оради запустяването на Сионския хълм лисиците ходят по него.

Because of the mountain of Zion, which is desolate, the foxes walk upon it.

19 Т и, Господи, седиш като Цар довека; престолът Ти е от род в род.

Thou, O Lord, remainest for ever; thy throne from generation to generation.

20 З ащо ни забравяш завинаги и ни изоставяш за толкова дълго време?

Wherefore dost thou forget us for ever, and forsake us so long time?

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си и ще се възвърнем; обнови дните ни, както отначало -

Turn thou us unto thee, O Lord, and we shall be turned; renew our days as of old.

22 а ко не си ни отхвърлил съвсем и не си се разгневил много против нас.

But thou hast utterly rejected us; thou art very wroth against us.