1 А Йов отговори:

Then Job answered and said,

2 Н аистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?

I know it is so of a truth: but how should man be just with God?

3 А ко поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

If he will contend with him, he cannot answer him one of a thousand.

4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

He is wise in heart, and mighty in strength: who hath hardened himself against him, and hath prospered?

5 Т ой премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

Which removeth the mountains, and they know not: which overturneth them in his anger.

6 Т ой поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.

Which shaketh the earth out of her place, and the pillars thereof tremble.

7 Т ой заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.

Which commandeth the sun, and it riseth not; and sealeth up the stars.

8 Т ой сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

Which alone spreadeth out the heavens, and treadeth upon the waves of the sea.

9 Т ой създава съзвездията - Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.

Which maketh Arcturus, Orion, and Pleiades, and the chambers of the south.

10 Т ой върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.

Which doeth great things past finding out; yea, and wonders without number.

11 Е то, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;

Lo, he goeth by me, and I see him not: he passeth on also, but I perceive him not.

12 а ко грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?

Behold, he taketh away, who can hinder him? who will say unto him, What doest thou?

13 А ко Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!

If God will not withdraw his anger, the proud helpers do stoop under him.

14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

How much less shall I answer him, and choose out my words to reason with him?

15 Н а Когото, и праведен ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.

Whom, though I were righteous, yet would I not answer, but I would make supplication to my judge.

16 А ко извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

If I had called, and he had answered me; yet would I not believe that he had hearkened unto my voice.

17 З ащото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

For he breaketh me with a tempest, and multiplieth my wounds without cause.

18 Н е ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.

He will not suffer me to take my breath, but filleth me with bitterness.

19 А ко е дума за силата на мощните, ето Ме! - би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

If I speak of strength, lo, he is strong: and if of judgment, who shall set me a time to plead?

20 Д аже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

If I justify myself, mine own mouth shall condemn me: if I say, I am perfect, it shall also prove me perverse.

21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.

Though I were perfect, yet would I not know my soul: I would despise my life.

22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

This is one thing, therefore I said it, He destroyeth the perfect and the wicked.

23 А ко бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

If the scourge slay suddenly, he will laugh at the trial of the innocent.

24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?

The earth is given into the hand of the wicked: he covereth the faces of the judges thereof; if not, where, and who is he?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

Now my days are swifter than a post: they flee away, they see no good.

26 п реминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

They are passed away as the swift ships: as the eagle that hasteth to the prey.

27 А ко кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.

If I say, I will forget my complaint, I will leave off my heaviness, and comfort myself:

28 В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

I am afraid of all my sorrows, I know that thou wilt not hold me innocent.

29 н ечестив ще се смятам; и така - защо да се трудя напразно?

If I be wicked, why then labour I in vain?

30 А ко се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

If I wash myself with snow water, and make my hands never so clean;

31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

yet shalt thou plunge me in the ditch, and mine own clothes shall abhor me.

32 З ащото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.

For he is not a man, as I am, that I should answer him, and we should come together in judgment.

33 Н яма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

Neither is there any daysman betwixt us, that might lay his hand upon us both.

34 Н ека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.

Let him take his rod away from me, and let not his fear terrify me:

35 Т огава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.

then would I speak, and not fear him; but it is not so with me.