1 А Йов отговори:

Then Job answered,

2 Н аистина зная, че това е така, но как ще се оправдае човек пред Бога?

“In truth I know that this is so; But how can a man be in the right before God?

3 А ко поиска да се съди с Него, не може да Му отговори за едно от хиляда.

“If one wished to dispute with Him, He could not answer Him once in a thousand times.

4 М ъдро сърце и мощна сила има Бог: кой, като е упорствал против Него, е благоденствал?

“ Wise in heart and mighty in strength, Who has defied Him without harm?

5 Т ой премества планините и те не усещат, когато ги е преобърнал в гнева Си.

“ It is God who removes the mountains, they know not how, When He overturns them in His anger;

6 Т ой поклаща земята от мястото ѝ, така че стълбовете ѝ треперят.

Who shakes the earth out of its place, And its pillars tremble;

7 Т ой заповядва на слънцето и то не изгрява; и слага под печат звездите.

Who commands the sun not to shine, And sets a seal upon the stars;

8 Т ой сам простира небесата и стъпва на морските вълни.

Who alone stretches out the heavens And tramples down the waves of the sea;

9 Т ой създава съзвездията - Мечката, Орион и Плеядите, и скритите пространства на юг.

Who makes the Bear, Orion and the Pleiades, And the chambers of the south;

10 Т ой върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса.

Who does great things, unfathomable, And wondrous works without number.

11 Е то, минава край мен и не Го виждам; преминава и не Го забелязвам;

“Were He to pass by me, I would not see Him; Were He to move past me, I would not perceive Him.

12 а ко грабне плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му каже: Какво правиш?

“Were He to snatch away, who could restrain Him? Who could say to Him, ‘ What are You doing?’

13 А ко Бог не оттегли гнева Си, горделивите помощници се повалят под Него!

“God will not turn back His anger; Beneath Him crouch the helpers of Rahab.

14 К олко по-малко бих могъл аз да Му отговоря и да избера думите си, за да разисквам с Него!

“How then can I answer Him, And choose my words before Him?

15 Н а Когото, и праведен ако бях, не можех да отговоря, а щях да помоля за милост от Съдията си.

“For though I were right, I could not answer; I would have to implore the mercy of my judge.

16 А ко извиках и ми отговореше, нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.

“If I called and He answered me, I could not believe that He was listening to my voice.

17 З ащото ме смазва с вихрушка и умножава раните ми без причина.

“For He bruises me with a tempest And multiplies my wounds without cause.

18 Н е ме оставя да си отдъхна, а ме насища с горчивини.

“He will not allow me to get my breath, But saturates me with bitterness.

19 А ко е дума за силата на мощните, ето Ме! - би казал Той; и ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да се съдя?

“If it is a matter of power, behold, He is the strong one! And if it is a matter of justice, who can summon Him?

20 Д аже ако бях праведен, биха ме осъдили собствените ми уста; ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав.

“ Though I am righteous, my mouth will condemn me; Though I am guiltless, He will declare me guilty.

21 М акар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, бих презрял живота си.

“I am guiltless; I do not take notice of myself; I despise my life.

22 В се едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния, и нечестивия.

“It is all one; therefore I say, ‘He destroys the guiltless and the wicked.’

23 А ко бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните.

“If the scourge kills suddenly, He mocks the despair of the innocent.

24 З емята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите ѝ; ако не, тогава кой е, който прави това?

“The earth is given into the hand of the wicked; He covers the faces of its judges. If it is not He, then who is it?

25 А моите дни са по-бързи от бързоходец; бягат, без да видят добро;

“Now my days are swifter than a runner; They flee away, they see no good.

26 п реминаха като леки кораби, като орел, който се спуска върху лова.

“They slip by like reed boats, Like an eagle that swoops on its prey.

27 А ко кажа: Ще забравя оплакването си, ще оставя жалеенето си и ще се утеша.

“Though I say, ‘I will forget my complaint, I will leave off my sad countenance and be cheerful,’

28 В ужас съм от всичките си скърби; зная, че Ти няма да ме имаш за невинен;

I am afraid of all my pains, I know that You will not acquit me.

29 н ечестив ще се смятам; и така - защо да се трудя напразно?

“I am accounted wicked, Why then should I toil in vain?

30 А ко се умия със снежна вода и очистя със сапун ръцете си,

“If I should wash myself with snow And cleanse my hands with lye,

31 Т и пак ще ме хвърлиш в тинята, така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

Yet You would plunge me into the pit, And my own clothes would abhor me.

32 З ащото Той не е човек, както съм аз, за да Му отговоря и да дойдем заедно на съд.

“For He is not a man as I am that I may answer Him, That we may go to court together.

33 Н яма посредник помежду ни, който да сложи ръката си върху двама ни.

“There is no umpire between us, Who may lay his hand upon us both.

34 Н ека оттегли от мене тоягата Си и ужасът Му да не ме плаши.

“Let Him remove His rod from me, And let not dread of Him terrify me.

35 Т огава ще говоря и няма да се боя от Него; защото в себе си не съм така уплашен.

“ Then I would speak and not fear Him; But I am not like that in myself.