1 И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа.

Now it came about when he had finished speaking to Saul, that the soul of Jonathan was knit to the soul of David, and Jonathan loved him as himself.

2 В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

Saul took him that day and did not let him return to his father’s house.

3 Т огава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.

Then Jonathan made a covenant with David because he loved him as himself.

4 О свен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

Jonathan stripped himself of the robe that was on him and gave it to David, with his armor, including his sword and his bow and his belt.

5 И Давид отиваше навсякъде, където го пращаше Саул, и постъпваше разумно. И Саул го постави над военните мъже; и това се харесваше на целия народ, а също и на Сауловите служители.

So David went out wherever Saul sent him, and prospered; and Saul set him over the men of war. And it was pleasing in the sight of all the people and also in the sight of Saul’s servants.

6 А като се връщаха от поражението на Давид над филистимците, жените излизаха от всички Израелеви градове, пееха и танцуваха при посрещането на цар Саул, с тъпанчета, с кимвали и много радостни.

It happened as they were coming, when David returned from killing the Philistine, that the women came out of all the cities of Israel, singing and dancing, to meet King Saul, with tambourines, with joy and with musical instruments.

7 И жените, като танцуваха, пееха ответно: Саул порази хиляди, а Давид - десетки хиляди.

The women sang as they played, and said, “ Saul has slain his thousands, And David his ten thousands.”

8 А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

Then Saul became very angry, for this saying displeased him; and he said, “They have ascribed to David ten thousands, but to me they have ascribed thousands. Now what more can he have but the kingdom?”

9 И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.

Saul looked at David with suspicion from that day on. Saul Turns against David

10 А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си. И Давид свиреше с арфата си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

Now it came about on the next day that an evil spirit from God came mightily upon Saul, and he raved in the midst of the house, while David was playing the harp with his hand, as usual; and a spear was in Saul’s hand.

11 И Саул хвърли копието си, като каза: Ще прикова Давид чак до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

Saul hurled the spear for he thought, “I will pin David to the wall.” But David escaped from his presence twice.

12 И Саул се страхуваше от Давид, понеже Господ беше с него, а от Саул се беше оттеглил.

Now Saul was afraid of David, for the Lord was with him but had departed from Saul.

13 З атова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше сред народа.

Therefore Saul removed him from his presence and appointed him as his commander of a thousand; and he went out and came in before the people.

14 Д авид постъпваше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.

David was prospering in all his ways for the Lord was with him.

15 З атова Саул, като гледаше, че Давид постъпва много разумно, се страхуваше от него.

When Saul saw that he was prospering greatly, he dreaded him.

16 А целият Израел и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше сред тях.

But all Israel and Judah loved David, and he went out and came in before them.

17 Т огава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава - нея ще ти дам за жена; само ми служѝ храбро и воювай в Господните войни. Защото Саул си мислеше: Нека моята ръка не се вдига върху него, а ръката на филистимците нека се вдигне върху него.

Then Saul said to David, “ Here is my older daughter Merab; I will give her to you as a wife, only be a valiant man for me and fight the Lord’s battles.” For Saul thought, “My hand shall not be against him, but let the hand of the Philistines be against him.”

18 А Давид отговори на Саул: Кой съм аз, какъв е животът ми и какво е бащиното ми семейство в Израел, за да стана царски зет?

But David said to Saul, “ Who am I, and what is my life or my father’s family in Israel, that I should be the king’s son-in-law?”

19 О баче по времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена.

So it came about at the time when Merab, Saul’s daughter, should have been given to David, that she was given to Adriel the Meholathite for a wife. David Marries Saul’s Daughter

20 А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид и когато казаха за това на Саул, той остана доволен.

Now Michal, Saul’s daughter, loved David. When they told Saul, the thing was agreeable to him.

21 С аул каза: Ще му я дам, за да му бъде примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет.

Saul thought, “I will give her to him that she may become a snare to him, and that the hand of the Philistines may be against him.” Therefore Saul said to David, “ For a second time you may be my son-in-law today.”

22 И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и му кажете: Виж, царят е благосклонен към теб и всичките му служители те обичат; стани зет на царя.

Then Saul commanded his servants, “Speak to David secretly, saying, ‘Behold, the king delights in you, and all his servants love you; now therefore, become the king’s son-in-law.’”

23 И така, Сауловите служители говореха тези думи на Давид. Но Давид каза: Лесно ли ви се вижда някой да стане царски зет? Аз съм беден и нищожен човек.

So Saul’s servants spoke these words to David. But David said, “Is it trivial in your sight to become the king’s son-in-law, since I am a poor man and lightly esteemed?”

24 И служителите на Саул му известиха какво беше казал Давид.

The servants of Saul reported to him according to these words which David spoke.

25 А Саул нареди: Кажете следното на Давид: Царят не иска вено, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските неприятели. Но Саул замисляше Давид да бъде убит от филистимците.

Saul then said, “Thus you shall say to David, ‘The king does not desire any dowry except a hundred foreskins of the Philistines, to take vengeance on the king’s enemies.’” Now Saul planned to make David fall by the hand of the Philistines.

26 А когато служителите му казаха на Давид тези думи, той се съгласи да стане зет на царя. Затова и преди да изминат определените за това дни,

When his servants told David these words, it pleased David to become the king’s son-in-law. Before the days had expired

27 Д авид стана и отиде заедно с мъжете си и уби двеста мъже от филистимците. Той донесе краекожията им и ги даде всичките на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

David rose up and went, he and his men, and struck down two hundred men among the Philistines. Then David brought their foreskins, and they gave them in full number to the king, that he might become the king’s son-in-law. So Saul gave him Michal his daughter for a wife.

28 Т ака Саул видя и разбра, че Господ беше с Давид. А Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

When Saul saw and knew that the Lord was with David, and that Michal, Saul’s daughter, loved him,

29 И така, Саул още повече се страхуваше от Давид и му стана враг завинаги.

then Saul was even more afraid of David. Thus Saul was David’s enemy continually.

30 А филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит.

Then the commanders of the Philistines went out to battle, and it happened as often as they went out, that David behaved himself more wisely than all the servants of Saul. So his name was highly esteemed.