1 С лед пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор на име Тертил, които подадоха до управителя жалба против Павел.

After five days the high priest Ananias came down with some elders, with an attorney named Tertullus, and they brought charges to the governor against Paul.

2 И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в този наш народ,

After Paul had been summoned, Tertullus began to accuse him, saying to the governor, “Since we have through you attained much peace, and since by your providence reforms are being carried out for this nation,

3 т о ние с пълна благодарност по всякакъв начин и навсякъде посрещаме това.

we acknowledge this in every way and everywhere, most excellent Felix, with all thankfulness.

4 Н о за да не те отегчаваме повече, моля те за снизхождение и да ни изслушаш накратко;

But, that I may not weary you any further, I beg you to grant us, by your kindness, a brief hearing.

5 п онеже намерихме, че този човек е заразител и размирник между всички юдеи по света, още и водач на назарейската ерес;

For we have found this man a real pest and a fellow who stirs up dissension among all the Jews throughout the world, and a ringleader of the sect of the Nazarenes.

6 к ойто се опита и храма да оскверни; но ние го хванахме и поискахме да го съдим по нашия закон;

And he even tried to desecrate the temple; and then we arrested him. '> We wanted to judge him according to our own Law.

7 н о хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни и заповяда на обвинителите му да дойдат при теб.

But Lysias the commander came along, and with much violence took him out of our hands,

8 А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

ordering his accusers to come before you.] By examining him yourself concerning all these matters you will be able to ascertain the things of which we accuse him.”

9 И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно. Павел се защитава пред управителя Феликс

The Jews also joined in the attack, asserting that these things were so.

10 А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

When the governor had nodded for him to speak, Paul responded: “Knowing that for many years you have been a judge to this nation, I cheerfully make my defense,

11 з ащото можеш да научиш, че преди не повече от дванадесет дни отидох на поклонение в Йерусалим.

since you can take note of the fact that no more than twelve days ago I went up to Jerusalem to worship.

12 И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града да се препирам с никого или да размирявам народа.

Neither in the temple, nor in the synagogues, nor in the city itself did they find me carrying on a discussion with anyone or causing a riot.

13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

Nor can they prove to you the charges of which they now accuse me.

14 Н о това изповядвам пред тебе, че според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам във всичко, което е по закона и е писано в пророците,

But this I admit to you, that according to the Way which they call a sect I do serve the God of our fathers, believing everything that is in accordance with the Law and that is written in the Prophets;

15 и се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

having a hope in God, which these men cherish themselves, that there shall certainly be a resurrection of both the righteous and the wicked.

16 З атова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците.

In view of this, I also do my best to maintain always a blameless conscience both before God and before men.

17 А след като изминаха много години, дойдох да донеса на народа си милостини и приноси.

Now after several years I came to bring alms to my nation and to present offerings;

18 А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;

in which they found me occupied in the temple, having been purified, without any crowd or uproar. But there were some Jews from Asia—

19 н о имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен.

who ought to have been present before you and to make accusation, if they should have anything against me.

20 И ли тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред Синедриона,

Or else let these men themselves tell what misdeed they found when I stood before the Council,

21 о свен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

other than for this one statement which I shouted out while standing among them, ‘For the resurrection of the dead I am on trial before you today.’”

22 А Феликс, като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.

But Felix, having a more exact knowledge about the Way, put them off, saying, “When Lysias the commander comes down, I will decide your case.”

23 И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават известна свобода и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва. Павел пред Феликс и Друзила

Then he gave orders to the centurion for him to be kept in custody and yet have some freedom, and not to prevent any of his friends from ministering to him.

24 С лед няколко дни Феликс дойде с жена си Друзила, която беше юдейка, и прати да повикат Павел, от когото слуша за вярата в Христос Исус.

But some days later Felix arrived with Drusilla, his wife who was a Jewess, and sent for Paul and heard him speak about faith in Christ Jesus.

25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идващия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

But as he was discussing righteousness, self-control and the judgment to come, Felix became frightened and said, “Go away for the present, and when I find time I will summon you.”

26 М ежду това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова и по-честичко го викаше и приказваше с него.

At the same time too, he was hoping that money would be given him by Paul; therefore he also used to send for him quite often and converse with him.

27 Н о като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.

But after two years had passed, Felix was succeeded by Porcius Festus, and wishing to do the Jews a favor, Felix left Paul imprisoned.