1 С лед пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор на име Тертил, които подадоха до управителя жалба против Павел.

Cinque giorni dopo, il sommo sacerdote Anania discese con alcuni anziani e con un avvocato di nome Tertullo, e si presentarono al governatore per accusare Paolo.

2 И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в този наш народ,

Egli fu chiamato e Tertullo cominciò ad accusarlo, dicendo:

3 т о ние с пълна благодарност по всякакъв начин и навсякъде посрещаме това.

«Siccome per merito tuo, eccellentissimo Felice, godiamo molta pace, e per la tua previdenza sono state fatte delle riforme in favore di questa nazione, noi in tutto e per tutto lo riconosciamo con viva gratitudine.

4 Н о за да не те отегчаваме повече, моля те за снизхождение и да ни изслушаш накратко;

Ora, per non trattenerti troppo a lungo, ti prego di ascoltare brevemente, secondo la tua benevolenza.

5 п онеже намерихме, че този човек е заразител и размирник между всички юдеи по света, още и водач на назарейската ерес;

Abbiamo dunque trovato che quest’uomo è una peste, che fomenta rivolte fra tutti i Giudei del mondo ed è capo della setta dei Nazareni.

6 к ойто се опита и храма да оскверни; но ние го хванахме и поискахме да го съдим по нашия закон;

Egli ha perfino tentato di profanare il tempio; perciò lo abbiamo arrestato; [e volevamo giudicarlo secondo la nostra legge;

7 н о хилядникът Лисий дойде и с голямо насилие го изтръгна от ръцете ни и заповяда на обвинителите му да дойдат при теб.

ma il tribuno Lisia è intervenuto e lo ha tolto con violenza dalle nostre mani,

8 А ти, като сам го разпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

ordinando che i suoi accusatori si presentassero davanti a te;] interrogandolo, potrai tu stesso avere piena conoscenza di tutte le cose di cui noi lo accusiamo».

9 И юдеите потвърдиха, като казаха, че това е вярно. Павел се защитава пред управителя Феликс

I Giudei si unirono anch’essi nelle accuse, affermando che le cose stavano così.

10 А когато управителят кимна на Павел да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на този народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

Allora Paolo, dopo che il governatore gli ebbe fatto cenno di parlare, rispose: «Sapendo che già da molti anni tu sei giudice di questa nazione, parlo con più coraggio a mia difesa.

11 з ащото можеш да научиш, че преди не повече от дванадесет дни отидох на поклонение в Йерусалим.

Perché tu puoi accertarti che non sono più di dodici giorni da quando salii a Gerusalemme per adorare;

12 И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града да се препирам с никого или да размирявам народа.

ed essi non mi hanno trovato nel tempio a discutere con nessuno né a fare assembramenti di popolo, né nelle sinagoghe né in città;

13 И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

e non possono provarti le cose delle quali ora mi accusano.

14 Н о това изповядвам пред тебе, че според учението, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам във всичко, което е по закона и е писано в пророците,

Ma ti confesso questo, che adoro il Dio dei miei padri, secondo la Via che essi chiamano setta, credendo in tutte le cose che sono scritte nella legge e nei profeti;

15 и се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

avendo in Dio la speranza, condivisa anche da costoro, che ci sarà una risurrezione dei giusti e degli ingiusti.

16 З атова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест и спрямо Бога, и спрямо човеците.

Per questo anch’io mi esercito ad avere sempre una coscienza pura davanti a Dio e davanti agli uomini.

17 А след като изминаха много години, дойдох да донеса на народа си милостини и приноси.

Dopo molti anni sono venuto a portare elemosine alla mia nazione e a presentare delle offerte.

18 А когато ги принасях, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;

Mentre io stavo facendo questo, mi hanno trovato purificato nel tempio, senza assembramento e senza tumulto;

19 н о имаше някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред теб и да ме обвинят, ако имаха нещо против мен.

e vi erano alcuni Giudei dell’Asia; questi avrebbero dovuto comparire davanti a te e accusarmi, se avevano qualcosa contro di me.

20 И ли тези сами нека кажат каква неправда са намерили в мене, когато застанах пред Синедриона,

Oppure dicano costoro quale misfatto hanno trovato in me, quando mi presentai davanti al sinedrio;

21 о свен ако е само в този вик, който нададох, като стоях между тях: Поради учението за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

a meno che si tratti di questa sola parola che gridai, quando comparvi davanti a loro: “È a motivo della risurrezione dei morti, che io sono oggi giudicato da voi”».

22 А Феликс, като познаваше доста добре това учение, отложи делото, като каза: Когато слезе хилядникът Лисий, ще разреша делото ви.

Allora Felice, che era assai bene informato su questa Via, li rinviò dicendo: «Quando sarà giunto il tribuno Lisia, esaminerò il caso vostro».

23 И заповяда на стотника да пазят Павел, но да му дават известна свобода и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва. Павел пред Феликс и Друзила

E ordinò al centurione che egli fosse custodito, permettendogli però una certa libertà e senza vietare ad alcuno dei suoi di rendergli dei servizi. Felice rinvia il caso di Paolo

24 С лед няколко дни Феликс дойде с жена си Друзила, която беше юдейка, и прати да повикат Павел, от когото слуша за вярата в Христос Исус.

Dopo alcuni giorni Felice, venuto con sua moglie Drusilla, che era giudea, mandò a chiamare Paolo e lo ascoltò circa la fede in Cristo Gesù.

25 И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за идващия съд, Феликс уплашен отговори: Засега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

Siccome Paolo parlava di giustizia, di temperanza e del giudizio futuro, Felice si spaventò e replicò: «Per ora va’; e quando ne avrò l’opportunità, ti manderò a chiamare».

26 М ежду това той се надяваше, че ще получи пари от Павел, затова и по-честичко го викаше и приказваше с него.

Egli sperava, allo stesso tempo, che Paolo gli avrebbe dato del denaro: per questo lo mandava spesso a chiamare e conversava con lui.

27 Н о като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павел в окови.

Trascorsi due anni, Felice ebbe per successore Porcio Festo; e Felice, volendo guadagnare il favore dei Giudei, lasciò Paolo in prigione.