1 К акто сняг лятно време и както дъжд по жътва, така и чест не прилича на безумния.

Come la neve non si addice all’estate, né la pioggia al tempo della mietitura, così non si addice la gloria allo stolto.

2 К акто врабче хвръква и както лястовица отлита, така и проклятие не постига без причина.

Come il passero vaga qua e là e la rondine vola, così la maledizione senza motivo non raggiunge l’effetto.

3 Б ич за коня, юзда за осела и тояга за гърба на безумните.

La frusta per il cavallo, la briglia per l’asino e il bastone per il dorso degli stolti.

4 Н е отговаряй на безумния според безумието му, да не би да станеш и ти подобен на него.

Non rispondere allo stolto secondo la sua follia, perché tu non gli debba somigliare.

5 О тговаряй на безумния според безумието му, да не би да се има за мъдър в очите си.

Rispondi allo stolto secondo la sua follia, perché non abbia ad apparire saggio ai propri occhi.

6 К ойто праща известие чрез безумния, отсича краката си и си докарва вреда.

Chi affida messaggi a uno stolto si taglia i piedi e si abbevera di afflizione.

7 К акто безполезни висят краката на куция, така е притча в устата на безумния.

Come le gambe dello zoppo sono senza forza, così è una massima nella bocca degli stolti.

8 К акто онзи, който хвърля възел със скъпоценни камъни в грамада, така е този, който отдава чест на безумния.

Chi onora uno stolto fa come chi getta una gemma in un mucchio di sassi.

9 К ато трън, който боде ръката на пияницата, така е притча в устата на безумните.

Una massima in bocca agli stolti è come un ramo spinoso in mano a un ubriaco.

10 К акто стрелец, който безогледно наранява всички, така е онзи, който наема на работа безумен, или онзи, който наема на работа скитници.

Chi impiega lo stolto e il primo che capita è come un arciere che ferisce tutti.

11 К акто кучето се връща на бълвоча си, така безумният повтаря своята глупост.

Lo stolto che ricade nella sua follia è come il cane che torna al suo vomito.

12 В идял ли си човек, който се смята за мъдър? Повече надежда има за безумния, отколкото за него. Ленивият човек и лъжливият език

Hai mai visto un uomo che si crede saggio? C’è più da imparare da uno stolto che da lui.

13 Л енивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

Il pigro dice: «C’è un leone nella strada, c’è un leone per le vie!»

14 К акто врата се завърта на пантите си, така и ленивият - на постелката си.

Come la porta si volge sui cardini, così il pigro sul suo letto.

15 Л енивият потапя ръката си в паницата, а го мързи да я върне в устата си.

Il pigro tuffa la mano nel piatto e gli sembra fatica riportarla alla bocca.

16 Л енивият смята себе си за по-мъдър от седем души, които могат да дадат умен отговор.

Il pigro si crede più saggio di sette uomini che danno risposte sensate.

17 М инувачът, който се дразни от чужда разпра, е като онзи, който хваща куче за ушите.

Il passante che si riscalda per una contesa che non lo concerne è come chi afferra un cane per le orecchie.

18 К акто лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

Come un pazzo che scaglia tizzoni, frecce e morte,

19 т ака е човекът, който мами ближния си и казва: Не направих ли това на шега?

così è colui che inganna il prossimo e dice: «L’ho fatto per ridere!»

20 К ъдето няма дърва, огънят изгасва; и където няма клюкар, раздорът престава.

Quando manca la legna il fuoco si spegne, e quando non c’è maldicente cessano le contese.

21 К акто са въглища за жарта и дърва за огъня, така е и кавгаджията, за да разпалва препирня.

Come il carbone dà la brace e la legna dà la fiamma, così l’uomo rissoso accende le liti.

22 Д умите на клюкаря са като сладки залъци и слизат вътре в корема.

Le parole del maldicente sono come ghiottonerie, penetrano fino nell’intimo delle viscere.

23 У сърдните устни с нечестиво сърце са като сребърна глеч, намазана на пръстен съд.

Labbra ardenti e un cuore malvagio sono come schiuma d’argento spalmata sopra un vaso di terra.

24 Н енавистникът лицемерства с устните си, но крои коварство в сърцето си;

Chi odia parla con dissimulazione, ma dentro medita l’inganno;

25 к огато говори сладко, не му вярвай, защото има седем мерзости в сърцето му;

quando parla con voce graziosa non fidarti, perché ha sette abominazioni nel cuore.

26 м акар омразата му да се покрива с измама, нечестието му ще се изяви сред събранието.

Il suo odio si nasconde sotto la finzione, ma la sua malvagità si rivelerà nell’assemblea.

27 К ойто копае ров, ще падне в него, и който търкаля камък, върху него ще се обърне.

Chi scava una fossa vi cadrà, e la pietra torna addosso a chi la rotola.

28 Л ъжливият език мрази наранените от него и ласкателните уста докарват съсипия.

La lingua bugiarda odia quelli che ha ferito, e la bocca adulatrice produce rovina.