1 П о-добре сух залък и мир с него, отколкото къща, пълна с пируване и разпра с него.

È meglio un tozzo di pane secco con la pace, che una casa piena di carni con la discordia.

2 Б лагоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, и ще вземе дял от наследството между братята.

Un servo sagace dominerà su un figlio che fa vergogna e avrà parte all’eredità insieme con i fratelli.

3 Г орнилото е за среброто и пещта за златото, а Господ изпитва сърцата.

Il crogiuolo è per l’argento e il fornello per l’oro, ma chi prova i cuori è il Signore.

4 З лосторникът слуша беззаконните устни и лъжецът дава ухо на лошия език.

Il malvagio dà ascolto alle labbra inique, e il bugiardo dà retta alla cattiva lingua.

5 К ойто се присмива на бедния, нанася позор на Създателя му, и който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

Chi deride il povero oltraggia Colui che l’ha fatto; chi si rallegra dell’altrui sventura non rimarrà impunito.

6 Д еца на деца са венец на старците и бащите са слава на децата им.

I figli dei figli sono la corona dei vecchi, e i padri sono la gloria dei loro figli.

7 Х убава реч не подхожда на безумния, много по-малко - лъжливи устни на началника.

Un parlare solenne non si addice all’uomo da nulla; quanto meno si addicono a un principe labbra bugiarde!

8 П одаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; накъдето и да бъде обърнат, той се показва изящен.

Il regalo è una pietra preziosa agli occhi di chi lo possiede; dovunque si volga, egli ha successo.

9 К ойто покрива престъпление, търси любов, а който говори много за работата, разделя най-близки приятели.

Chi copre gli sbagli si procura amore, ma chi sempre vi torna su disunisce gli amici migliori.

10 И зобличението прави повече впечатление на благоразумния, отколкото сто бича на безумния.

Un rimprovero fa più impressione all’uomo intelligente, che cento percosse allo stolto.

11 З лият човек търси само бунтове, затова жесток пратеник е изпратен против него.

Il malvagio non cerca che ribellione, ma un messaggero crudele gli sarà mandato contro.

12 П о-добре някой да срещне мечка, лишена от малките си, отколкото безумен човек в буйството му. Мъдрост в поведението

Meglio imbattersi in un’orsa derubata dei suoi piccoli, che in un insensato nella sua follia.

13 К ойто въздава зло за добро, злото няма да се отдалечи от дома му.

Il male non si allontanerà dalla casa di chi rende male per bene.

14 З апочването на разпра е, както когато някой отваря път на вода, затова оставѝ препирнята, преди да има каране.

Cominciare una contesa è dar la stura all’acqua; perciò ritìrati prima che la lite s’inasprisca.

15 К ойто оправдава нечестивия и който осъжда праведния - и двамата са мерзост за Господа.

Chi assolve il reo e chi condanna il giusto sono entrambi detestati dal Signore.

16 К акво ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, когато няма ум?

A che serve il denaro in mano allo stolto? Ad acquistare saggezza? Ma se non ha senno!

17 П риятел обича винаги и е като роден брат във време на нужда.

L’amico ama in ogni tempo; è nato per essere un fratello nella sventura.

18 Ч овек без разум дава ръка и става поръчител на ближния си.

L’uomo privo di senno dà la mano e si fa garante per altri davanti al suo prossimo.

19 К ойто обича препирни, обича престъпления, и който построи високо вратата си, търси пагуба.

Chi ama le liti ama il peccato; chi alza troppo la sua porta cerca la rovina.

20 К ойто има опако сърце, не намира добро, и който има извратен език, изпада в нещастие.

Chi ha il cuore falso non trova bene, e chi ha la lingua perversa cade nella sciagura.

21 К ойто ражда безумен син, ще има скръб, и бащата на глупавия няма радост.

Chi genera uno stolto ne avrà dolore, e il padre dell’uomo da nulla non avrà gioia.

22 В еселото сърце е благотворно лекарство, а унилият дух изсушава костите.

Un cuore allegro è un buon rimedio, ma uno spirito abbattuto fiacca le ossa.

23 Н ечестивият приема подарък изпод пазва, за да изкриви пътищата на правосъдието.

L’empio accetta regali di nascosto per pervertire le vie della giustizia.

24 М ъдростта е пред лицето на разумния, а очите на безумния са към краищата на земята.

La saggezza sta davanti a chi ha intelligenza, ma gli occhi dello stolto vagano agli estremi confini della terra.

25 Б езумен син е тъга на баща си и горест на тази, която го е родила.

Un figlio stolto è una tribolazione per il padre e un’amarezza per colei che l’ha partorito.

26 Н е е добре да се глобява праведният, нито да се бие благородният за справедливостта им.

Non è bene condannare il giusto, fosse anche a un’ammenda, né colpire i prìncipi per la loro onestà.

27 К ойто щади думите си, е умен, и търпеливият човек е благоразумен.

Chi modera le sue parole possiede la scienza, e chi ha lo spirito calmo è un uomo intelligente.

28 Д аже и безумният, когато мълчи, се смята за мъдър, и когато затваря устата си, се смята за разумен.

Anche lo stolto, quando tace, passa per saggio; chi tiene chiuse le labbra è un uomo intelligente.