1 П ращайте агнета за княза на земята - от Села в земята до хълма на сионовата дъщеря.

Mandate gli agnelli per il dominatore del paese, mandateli da Sela, per la via del deserto, al monte della figlia di Sion!

2 З ащото, подобно на скитаща се птица, изпъдена от гнездото си, такива ще бъдат моавските дъщери при бродовете на Арнон.

Come uccelli che fuggono, come una nidiata dispersa, così saranno le figlie di Moab ai guadi dell’Arnon.

3 С ъветвай се, извърши правосъдие; сред пладне направи сянката си като нощ; скрий изгнаниците, не издавай скитащия се.

Consigliaci, fa’ giustizia! In pieno mezzogiorno, stendi su di noi l’ombra tua densa come la notte, nascondi gli esuli, non tradire i fuggiaschi;

4 И згнаниците ми нека бъдат преселници при тебе, Моаве; бъди им покров от разорителя; защото грабителят изчезна, разорителят престана. Потъпквачите бяха изтребени от земята.

lascia abitare presso di te gli esuli di Moab, sii tu per loro un rifugio contro il devastatore! L’oppressione infatti è finita, la devastazione è cessata, gli invasori sono scomparsi dal paese.

5 И с милост ще се утвърди престол; и на него ще седи с истина, в Давидовия шатър, онзи, който съди и търси правосъдие, и бърза да върши правда.

Il trono è stabilito fermamente sulla clemenza e sul trono sta seduto fedelmente, nella tenda di Davide, un giudice amico del diritto e pronto a fare giustizia.

6 Ч ухме за гордостта на Моав (той е много горд), за високомерието му, гордостта му и яростта му; но лъжливите му хваления са суетни.

Noi conosciamo l’orgoglio di Moab, l’orgogliosissima, la sua alterigia, la sua superbia, la sua arroganza, il suo vantarsi senza fondamento!

7 З атова Моав ще заридае за Моав - всички ще заридаят; ще охкате за нанизите сухо грозде на Кир-аресет, горчиво поразени.

Perciò gema Moab per Moab, tutti gemano! Rimpiangete, costernati, i grappoli d’uva di Chir-Areset!

8 З ащото нивите на Есевон и лозето на Севма са посърнали; господарите на народите счупиха отбраните му насаждения, които стигаха до Язир и се извиваха по пустинята; клоните му бяха разпрострени, минаваха през морето.

Poiché le campagne di Chesbon languono; languono i vigneti di Sibma, le cui viti scelte, che inebriavano i padroni delle nazioni, arrivavano fino a Iazer, erravano per il deserto, e avevano propaggini che si espandevano lontano e attraversavano il mare.

9 З атова заедно с плача на Язир и аз ще оплача лозето на Севма; ще те измокря със сълзите си, Есевоне и Елеало, защото престана възклицанието за летните ти плодове и за жътвата ти.

Piango, perciò, come piange Iazer, i vigneti di Sibma; io vi inondo con le mie lacrime, o Chesbon, o Eleale! Poiché sui vostri frutti d’estate e sulla vostra mietitura si è abbattuto un grido di guerra.

10 О тнето бе веселието и радостта от плодоносното поле и в лозята ти няма да има вече пеене, нито радостни гласове; няма да има кой да тъпче в линовете и да изстиска виното; Аз направих да престане възклицанието за гроздобера.

La gioia, l’esultanza sono scomparse dalla fertile campagna; nelle vigne non ci sono più canti, né grida di gioia. Il vendemmiatore non pigia più l’uva nei tini; io ho fatto cessare il grido di gioia della vendemmia.

11 З атова червата ми звучат като арфа за Моав и вътрешностите ми - за Кир-арес.

Perciò le mie viscere fremono per Moab come un’arpa e geme il mio cuore per Chir-Eres.

12 И когато Моав, уморен от високите си места, се яви и влезе в капището си да се помоли, той няма да сполучи.

Quando Moab si presenterà, quando si affaticherà sull’alto luogo ed entrerà nel suo santuario a pregare, esso nulla otterrà.

13 Т ова е словото, което Господ в миналото време изговори за Моав.

Questa è la parola che il Signore già da lungo tempo pronunciò contro Moab.

14 А сега Господ говорѝ: За три години, каквито са годините на наемник, славата на Моав ще изпадне в презрение с цялото му голямо множество; и останалите ще бъдат много малко и незначителни.

Ora il Signore parla e dice: «Fra tre anni, contati come quelli di un operaio, la gloria di Moab cadrà in disprezzo, nonostante i suoi numerosi abitanti; e ciò che ne resterà sarà poca, pochissima cosa, senza forza».