1 У мрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

Le mosche morte fanno puzzare e imputridire l’olio del profumiere: un po’ di follia guasta il pregio della saggezza e della gloria.

2 Р азумът на мъдрия е в дясната му ръка, а разумът на безумния - в лявата.

Il saggio ha il cuore alla sua destra, ma lo stolto l’ha alla sua sinistra.

3 Д окато безумният още ходи в пътя, разумът му не му достига и той ще покаже на всички, че е безумен.

Anche quando lo stolto va per la via, il senno gli manca e mostra a tutti che è uno stolto.

4 А ко гневът на управителя се повдигне против тебе, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грешки.

Se il sovrano si adira contro di te, non lasciare il tuo posto; perché la dolcezza evita grandi peccati.

5 И ма зло, което видях под слънцето - грешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

C’è un male che ho visto sotto il sole, un errore che proviene da chi governa:

6 б езумният бива поставян на висок чин, а богатите седят на долни места.

che, cioè, la stoltezza occupa posti altissimi e i ricchi seggono in luoghi bassi.

7 В идях слуги на коне и князе, ходещи като слуги по земята.

Ho visto degli schiavi a cavallo e dei prìncipi camminare a piedi come gli schiavi.

8 К ойто копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

Chi scava una fossa vi cadrà dentro, e chi demolisce un muro sarà morso dalla serpe.

9 К ойто кърти камъни, ще се нарани от тях; и който цепи дърва, се излага на опасност от тях;

Chi smuove le pietre ne rimarrà contuso, e chi spacca la legna corre un pericolo.

10 а ко се затъпи желязото и не се наточи острието му, тогава трябва да се напряга с повече сила; а мъдростта е полезна за упътване.

Se il ferro perde il taglio e uno non lo arrota, bisogna che raddoppi la forza; ma la saggezza ha il vantaggio di riuscire sempre.

11 А ко змията ухапе, преди да бъде омаяна, тогава няма полза от омайвача.

Se il serpente morde prima di essere incantato, l’incantatore diventa inutile.

12 Д умите от устата на мъдрия са благодатни; а устните на безумния ще погълнат самия него;

Le parole della bocca del saggio sono piene di grazia; ma le labbra dello stolto sono causa della sua rovina.

13 з ащото първите думи, които изговаря, са безумие и краят на говоренето му е пакостна лудост.

Il principio delle parole della sua bocca è stoltezza e la fine del suo dire è malvagia pazzia.

14 Б езумният също така умножава думи; но пак човек не знае какво ще бъде; и кой може да му каже какво ще бъде след него?

Lo stolto moltiplica le parole; eppure l’uomo non sa quel che gli avverrà; e chi gli dirà quel che succederà dopo di lui?

15 Т рудът на безумните ги уморява, понеже нито един от тях не знае пътя за града.

La fatica dello stolto lo stanca, perché egli non sa neppure la via della città.

16 Г орко ти, земьо, когато царят ти е дете и началниците ти ядат рано!

Guai a te, o paese il cui re è un bambino e i cui prìncipi mangiano fin dal mattino!

17 Б лазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и началниците ти ядат навреме - за подкрепа, а не за опиване!

Beato te, o paese il cui re è di nobile stirpe e i cui prìncipi si mettono a tavola al tempo convenevole, per ristorare le forze e non per ubriacarsi!

18 О т голяма леност засяда покривът на къщата; и от безделието на ръцете прокапва къщата.

Per la pigrizia sprofonda il soffitto; per la rilassatezza delle mani piove in casa.

19 У гощения се правят за веселба и виното весели живота; а парите отговарят на всичко.

Il convito è fatto per gioire, il vino rende gaia la vita e il denaro risponde a tutto.

20 Д а не прокълнеш царя даже в мисълта си и да не прокълнеш богатия дори в спалнята си; защото въздушна птица ще отнесе гласа и крилатото ще извести думите ти.

Non maledire il re, neppure con il pensiero; e non maledire il ricco nella camera dove dormi; poiché un uccello del cielo potrebbe spargerne la voce e un messaggero alato pubblicare la cosa.