1 L e mosche morte fanno puzzare e imputridire l’olio del profumiere: un po’ di follia guasta il pregio della saggezza e della gloria.

Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест.

2 I l saggio ha il cuore alla sua destra, ma lo stolto l’ha alla sua sinistra.

Разумът на мъдрия е в дясната му ръка, а разумът на безумния - в лявата.

3 A nche quando lo stolto va per la via, il senno gli manca e mostra a tutti che è uno stolto.

Докато безумният още ходи в пътя, разумът му не му достига и той ще покаже на всички, че е безумен.

4 S e il sovrano si adira contro di te, non lasciare il tuo posto; perché la dolcezza evita grandi peccati.

Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напускай мястото си, защото кротостта предотвратява големи грешки.

5 C ’è un male che ho visto sotto il sole, un errore che proviene da chi governa:

Има зло, което видях под слънцето - грешка, като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че

6 c he, cioè, la stoltezza occupa posti altissimi e i ricchi seggono in luoghi bassi.

безумният бива поставян на висок чин, а богатите седят на долни места.

7 H o visto degli schiavi a cavallo e dei prìncipi camminare a piedi come gli schiavi.

Видях слуги на коне и князе, ходещи като слуги по земята.

8 C hi scava una fossa vi cadrà dentro, e chi demolisce un muro sarà morso dalla serpe.

Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.

9 C hi smuove le pietre ne rimarrà contuso, e chi spacca la legna corre un pericolo.

Който кърти камъни, ще се нарани от тях; и който цепи дърва, се излага на опасност от тях;

10 S e il ferro perde il taglio e uno non lo arrota, bisogna che raddoppi la forza; ma la saggezza ha il vantaggio di riuscire sempre.

ако се затъпи желязото и не се наточи острието му, тогава трябва да се напряга с повече сила; а мъдростта е полезна за упътване.

11 S e il serpente morde prima di essere incantato, l’incantatore diventa inutile.

Ако змията ухапе, преди да бъде омаяна, тогава няма полза от омайвача.

12 L e parole della bocca del saggio sono piene di grazia; ma le labbra dello stolto sono causa della sua rovina.

Думите от устата на мъдрия са благодатни; а устните на безумния ще погълнат самия него;

13 I l principio delle parole della sua bocca è stoltezza e la fine del suo dire è malvagia pazzia.

защото първите думи, които изговаря, са безумие и краят на говоренето му е пакостна лудост.

14 L o stolto moltiplica le parole; eppure l’uomo non sa quel che gli avverrà; e chi gli dirà quel che succederà dopo di lui?

Безумният също така умножава думи; но пак човек не знае какво ще бъде; и кой може да му каже какво ще бъде след него?

15 L a fatica dello stolto lo stanca, perché egli non sa neppure la via della città.

Трудът на безумните ги уморява, понеже нито един от тях не знае пътя за града.

16 G uai a te, o paese il cui re è un bambino e i cui prìncipi mangiano fin dal mattino!

Горко ти, земьо, когато царят ти е дете и началниците ти ядат рано!

17 B eato te, o paese il cui re è di nobile stirpe e i cui prìncipi si mettono a tavola al tempo convenevole, per ristorare le forze e non per ubriacarsi!

Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни и началниците ти ядат навреме - за подкрепа, а не за опиване!

18 P er la pigrizia sprofonda il soffitto; per la rilassatezza delle mani piove in casa.

От голяма леност засяда покривът на къщата; и от безделието на ръцете прокапва къщата.

19 I l convito è fatto per gioire, il vino rende gaia la vita e il denaro risponde a tutto.

Угощения се правят за веселба и виното весели живота; а парите отговарят на всичко.

20 N on maledire il re, neppure con il pensiero; e non maledire il ricco nella camera dove dormi; poiché un uccello del cielo potrebbe spargerne la voce e un messaggero alato pubblicare la cosa.

Да не прокълнеш царя даже в мисълта си и да не прокълнеш богатия дори в спалнята си; защото въздушна птица ще отнесе гласа и крилатото ще извести думите ти.